Променена любов
+2
Itachi Uchiha
Thэ Dark Angel
6 posters
Страница 1 от 1
Променена любов
Thэ Dark Angel Пет Авг 20, 2010 2:25 pm
Глава 1
Над Коноха бавно се спускаше нощта.Сакура бе се увлякла в тренировки и съвсем забрави нарежданията на Хокагето никой да не остава навън след залез.
- Божичко!Много закъснях... – мислеше си Сакура като тичаше към селото.Ако Тсунаде разбереше, че тя отново е закъсняла, щеше много да и се скара.Момичето се бе замислило, когато изведнъж се блъсна в нещо.
- Извинете...-извини се тя на непознатия, в когото бе се блъснала. Той беше с гръб към нея, но тя можеше да види черната му коса, макар и в тъмното.Тялото му беше красиво-мускулесто, но не прекалено.Беше висок и строен, тяло, което никое момче на неговата възраст нямаше. Изведнъж той се обърна.
- С-Саске? – Сакура не можеше да повярва, че той, момчето за което бе мечтала от 13- годишна се е върнало в Коноха
- Очевидно, аз съм. Отговори и Саске, с глас, който излъчваше досада.Момичето се изправи и невярващо го позледна с огромните си смарагдово-зелени очи. Сакура се приближи до него, а устните им бяха на сантиметри разстояние. Гледаха се така няколко секунди, без никой да обели и дума. Тя осъзна какво прави, и побърза да удължи дистанцията помежду им.
- Ано...Саске-кън...става много късно...Тсунаде-сама ще се ядоса, ако разбере, че сме навън.
-Хн. Беше единственото, което Саске каза преди Сакура да тръгне към вкъщи.
Над Коноха бавно се спускаше нощта.Сакура бе се увлякла в тренировки и съвсем забрави нарежданията на Хокагето никой да не остава навън след залез.
- Божичко!Много закъснях... – мислеше си Сакура като тичаше към селото.Ако Тсунаде разбереше, че тя отново е закъсняла, щеше много да и се скара.Момичето се бе замислило, когато изведнъж се блъсна в нещо.
- Извинете...-извини се тя на непознатия, в когото бе се блъснала. Той беше с гръб към нея, но тя можеше да види черната му коса, макар и в тъмното.Тялото му беше красиво-мускулесто, но не прекалено.Беше висок и строен, тяло, което никое момче на неговата възраст нямаше. Изведнъж той се обърна.
- С-Саске? – Сакура не можеше да повярва, че той, момчето за което бе мечтала от 13- годишна се е върнало в Коноха
- Очевидно, аз съм. Отговори и Саске, с глас, който излъчваше досада.Момичето се изправи и невярващо го позледна с огромните си смарагдово-зелени очи. Сакура се приближи до него, а устните им бяха на сантиметри разстояние. Гледаха се така няколко секунди, без никой да обели и дума. Тя осъзна какво прави, и побърза да удължи дистанцията помежду им.
- Ано...Саске-кън...става много късно...Тсунаде-сама ще се ядоса, ако разбере, че сме навън.
-Хн. Беше единственото, което Саске каза преди Сакура да тръгне към вкъщи.
Thэ Dark Angel- Админ (Шеф)
Re: Променена любов
Thэ Dark Angel Пет Авг 20, 2010 2:25 pm
Глава 2
Сакура бързаше да се прибере.Тя тичаше с всички сили, докато не наближи дома си. Отвори врата и влезе, а притеснената и майка си отдъхна.
- Сакура, какво става? Къде беше? Знаеш ли колко е часа?
- Съжалявам, мамо. Бях се увлякла в тренировки и загубих представа за времето... – тя спря, като пропусна частта за завръщането на Саске в Коноха.
- Аз ще си лягам. Лека нощ! – момичето понечи да напусне стаята, но ръката на майка и я спря.
- Сакура, дъще, ако има нещо, не се притеснявай да споделиш с мен и баща ти. Все пак ние сме твоите родители...Майка и я прегърна, а Сакура захлипа тихо.
- Както и да е. Исках да ти кажа, че аз и баща ти заминаваме на бизнес пътуване утре. Няма да ни има дълго време.Сигурна ли си, че можеш да се справиш сама... – каза майката притеснено. Сакура замълча за миг, но после промълви.
- Не се тревожи за мен.
С това момичето отиде в стаята си. Съблече дрехите си, облече бледорозовата си нощничка и заспа.
На другия ден момичето се събуди рано и реши веднага да отиде и да потренира.
„Какаши-сенсей и Наруто сигурно вече са там” помисли си Сакура и се зае да приготви закуска за тримата.
След като вече бе готова със закуската тя се приготви и тръгна към тренировъчната площадка.Щом наближи мястото, което се намираше на една зелена поляна, момичето забеляза, че двама се бият. Сакура се приближи и зяпна от изненада. Биещите се, се оказаха не други, а Саске и Наруто.
- Ъм...добро утро! – поздрави Сакура – Надявам се, че сте гладни, защото ви приготвих нещо.
- Благодаря, Сакура-чан! – извика Наруто и нападна храната (както знаете, той обича да яде). Сакура се огледа, но не видя Какаши.Наруто забеляза това.
-
Какаши има важна мисия и няма да дойде. – след това добави – Аз ще тръгвам, вие останете ако желаете! – с това изчезна в облак от дим.Саске през цялото време наблюдаваше своите съотборници. Той забеляза, че Наруто и Сакура бяха станали много близки. А Сакура...тя също бе много променена.Досадното момиче, което все го канеше на срещи вече го нямаше. На негово място стоеше порастнала девойка, владееща до съвършенство всички свои техники. Все пак, бе ученичка на Тсунаде, една от Легендарните Санини.
„Станала си голяма красавица, Сакура” помисли си Саске. Той дори не осъзнаваше, защо си го мисли. Внезапно почувства странно чувство в стомаха. Самият той не можеше да определи какво беше.
Следва продължение...
Сакура бързаше да се прибере.Тя тичаше с всички сили, докато не наближи дома си. Отвори врата и влезе, а притеснената и майка си отдъхна.
- Сакура, какво става? Къде беше? Знаеш ли колко е часа?
- Съжалявам, мамо. Бях се увлякла в тренировки и загубих представа за времето... – тя спря, като пропусна частта за завръщането на Саске в Коноха.
- Аз ще си лягам. Лека нощ! – момичето понечи да напусне стаята, но ръката на майка и я спря.
- Сакура, дъще, ако има нещо, не се притеснявай да споделиш с мен и баща ти. Все пак ние сме твоите родители...Майка и я прегърна, а Сакура захлипа тихо.
- Както и да е. Исках да ти кажа, че аз и баща ти заминаваме на бизнес пътуване утре. Няма да ни има дълго време.Сигурна ли си, че можеш да се справиш сама... – каза майката притеснено. Сакура замълча за миг, но после промълви.
- Не се тревожи за мен.
С това момичето отиде в стаята си. Съблече дрехите си, облече бледорозовата си нощничка и заспа.
На другия ден момичето се събуди рано и реши веднага да отиде и да потренира.
„Какаши-сенсей и Наруто сигурно вече са там” помисли си Сакура и се зае да приготви закуска за тримата.
След като вече бе готова със закуската тя се приготви и тръгна към тренировъчната площадка.Щом наближи мястото, което се намираше на една зелена поляна, момичето забеляза, че двама се бият. Сакура се приближи и зяпна от изненада. Биещите се, се оказаха не други, а Саске и Наруто.
- Ъм...добро утро! – поздрави Сакура – Надявам се, че сте гладни, защото ви приготвих нещо.
- Благодаря, Сакура-чан! – извика Наруто и нападна храната (както знаете, той обича да яде). Сакура се огледа, но не видя Какаши.Наруто забеляза това.
-
Какаши има важна мисия и няма да дойде. – след това добави – Аз ще тръгвам, вие останете ако желаете! – с това изчезна в облак от дим.Саске през цялото време наблюдаваше своите съотборници. Той забеляза, че Наруто и Сакура бяха станали много близки. А Сакура...тя също бе много променена.Досадното момиче, което все го канеше на срещи вече го нямаше. На негово място стоеше порастнала девойка, владееща до съвършенство всички свои техники. Все пак, бе ученичка на Тсунаде, една от Легендарните Санини.
„Станала си голяма красавица, Сакура” помисли си Саске. Той дори не осъзнаваше, защо си го мисли. Внезапно почувства странно чувство в стомаха. Самият той не можеше да определи какво беше.
Следва продължение...
Thэ Dark Angel- Админ (Шеф)
Re: Променена любов
Thэ Dark Angel Пет Авг 20, 2010 2:26 pm
Глава 3
Щом Сакура приключи със закуската си, двамата със Саске започнаха да тренират. Саске работеше над любимата си техника: Чидори, докато Сакура усъвършенстваше своето тайджутсу и нинджутсу.
- По-полека, Сакура! – подхвърли иронично Саске – Може да се нараниш!
- Глупак! – извика Сакура и се засили да го нападне, но младият мъж с лекота отби атаката и.
- Ще приема, че си го направила без да искаш. – каза Саске и на лицето му се появи усмивка.
Сакура стана, отърси се, и продължи с тренировката си, а той я наблюдаваше.
„Наистина е станала много красива” – помисли си момчето – „И много силна”
Тъкмо приключиха с тренировката си, когато Какаши се появи в облак от дим
- Саске Учиха,Сакура Харуно, Хокаге-сама ве вика. – издекламира Какаши и го погледна настоятелно.
- Какво е станало? Да не би да имате някаква информация за Акатски? – извика Саске учуден, а Какаши поклати глава – Не знам. Каза ми само, че има някаква мисия за теб, Наруто и Сакура. Отидете и тя ще ви каже подробностите.
С това нинджата изчезна толкова бързо, както се бе появил.
- Да тръгваме! – извика Саске, а Сакура само го изгледа учудено.
След 10 минути:
Когато пристигнаха в офиса на Хокагето, Наруто вече бе там и ги чакаше. Тсунаде ги погледна и започна.
- Саске, получихме информация, че брат ти – Учиха Итачи и неговият партньор – Хошигаки Кисаме, са забелязани в най-отдалечената част на горите, които се намират на 30 километра от портите на селото. Вашата мисия е да ги откриете, и заловите.Мисията е А-ранг, така че бъдете много внимателни.
С това Хокагето обясни всичко и буквално ги изрита от офиса си.
След като бяха готови с багажа си, тримата нинджи тръгнаха. Тъй като вече слънцето залязваше те спряха, за да си направят лагер. Саске и Сакура отговаряха за палатките, а Наруто отиде да намери храна и сухи дърва за огън.
След около половин час, Наруто се върна с 6 риби и много дърва. Запалиха огън, за да изпекат рибите и да вечерят.
- Така ще стане по-лесно. – извика Саске – Огнен стил: Джутсу цвете на феникса!
И огънят бе запален. Щом се наядоха, всички отидоха в палатките си.
Изведнъж се чу шум в храстите. Всички излязоха, дори и Наруто го бе чул.
- Усещам чуждо присъствие! – каза изплашено Сакура. – Пригответе се!
Всички извадиха своите оръжия и застанаха в бойна позиция.
Следва продължение...
Щом Сакура приключи със закуската си, двамата със Саске започнаха да тренират. Саске работеше над любимата си техника: Чидори, докато Сакура усъвършенстваше своето тайджутсу и нинджутсу.
- По-полека, Сакура! – подхвърли иронично Саске – Може да се нараниш!
- Глупак! – извика Сакура и се засили да го нападне, но младият мъж с лекота отби атаката и.
- Ще приема, че си го направила без да искаш. – каза Саске и на лицето му се появи усмивка.
Сакура стана, отърси се, и продължи с тренировката си, а той я наблюдаваше.
„Наистина е станала много красива” – помисли си момчето – „И много силна”
Тъкмо приключиха с тренировката си, когато Какаши се появи в облак от дим
- Саске Учиха,Сакура Харуно, Хокаге-сама ве вика. – издекламира Какаши и го погледна настоятелно.
- Какво е станало? Да не би да имате някаква информация за Акатски? – извика Саске учуден, а Какаши поклати глава – Не знам. Каза ми само, че има някаква мисия за теб, Наруто и Сакура. Отидете и тя ще ви каже подробностите.
С това нинджата изчезна толкова бързо, както се бе появил.
- Да тръгваме! – извика Саске, а Сакура само го изгледа учудено.
След 10 минути:
Когато пристигнаха в офиса на Хокагето, Наруто вече бе там и ги чакаше. Тсунаде ги погледна и започна.
- Саске, получихме информация, че брат ти – Учиха Итачи и неговият партньор – Хошигаки Кисаме, са забелязани в най-отдалечената част на горите, които се намират на 30 километра от портите на селото. Вашата мисия е да ги откриете, и заловите.Мисията е А-ранг, така че бъдете много внимателни.
С това Хокагето обясни всичко и буквално ги изрита от офиса си.
След като бяха готови с багажа си, тримата нинджи тръгнаха. Тъй като вече слънцето залязваше те спряха, за да си направят лагер. Саске и Сакура отговаряха за палатките, а Наруто отиде да намери храна и сухи дърва за огън.
След около половин час, Наруто се върна с 6 риби и много дърва. Запалиха огън, за да изпекат рибите и да вечерят.
- Така ще стане по-лесно. – извика Саске – Огнен стил: Джутсу цвете на феникса!
И огънят бе запален. Щом се наядоха, всички отидоха в палатките си.
Изведнъж се чу шум в храстите. Всички излязоха, дори и Наруто го бе чул.
- Усещам чуждо присъствие! – каза изплашено Сакура. – Пригответе се!
Всички извадиха своите оръжия и застанаха в бойна позиция.
Следва продължение...
Thэ Dark Angel- Админ (Шеф)
Re: Променена любов
Itachi Uchiha Пет Авг 20, 2010 5:50 pm
Звучи много интересно , продължавай все така.
Itachi Uchiha- Модератор
Re: Променена любов
sasusaku145 Вто Авг 24, 2010 12:54 pm
Главите са прекалено къси ,но идеята супер много ми допада затова чакам следващата глава 
sasusaku145- Новак
Re: Променена любов
~ BorN Of Chao$ ~ Вто Сеп 14, 2010 1:40 pm
Тем, фика е супер! Винаги съм била и винаги ще му бъда фенка!
~ BorN Of Chao$ ~- Админ (Шеф)
Re: Променена любов
Thэ Dark Angel Сря Сеп 15, 2010 6:51 pm
Глава 4
Всички извадиха своите оръжия и застанаха в бойна позиция. Изведнъж от храстите се показа...не кой да е, а самият Итачи Учиха, придружаван от своя партньор – Кисаме.
- Охо, какво си имаме тук. – каза Итачи, а гласът му беше студен и лишен от всякакви чувства. – Глупав, малки братко. Предполагам, че още се опитваш да ме убиеш, нали така?
Итачи знаеше, че Саске много лесно се ядосва. И разбира се, неговата реакция не закъсня. Само секунда след неговите думи, Саске се приближаваше към него с пълна сила, а в ръката си бе оформил Чидори.
- ИТАЧИ...ЩЕ ТЕ УБИЯ! – крещеше Саске. – Никога няма да ти простя това, което направи!
Итачи отби атаката с лекота, а малкият му брат ставаше все по-гневен. Той (Итачи) премести погледа си към розовосокото куноичи, което беше с тях. С бавни стъпки тръгна към нея, но в този миг Саске се озова пред него.
- АЗ съм твоят противник!
Наруто вече се биеше с Кисаме и не можеше да и помогне. Сакура стоеше безмълвна. Искаше да изкрещи, но нещо и пречеше да го направи. Искаше да избяга колкото може по-надалеч, но краката и не можеха да помръднат.
- Саске, Саске... – започна Итачи, а гласът му бе ледено студен – Кога ще разбереш...ти НЕ МОЖЕШ, разбери, НЕ МОЖЕШ да ме победиш.
С тези думи, големият Учиха показа своя Мангекю Шаринган. Направи някакви и знаци и извика.
- Аматерасу!
Изведнъж около нинджите се появиха черни пламъци, които сякаш искаха да ги изпепелят и да не оставят жива душа.
- По дяволите! – извика гневно Саске.
- Саске-кун! – извика отчаяно Сакура.
Но той не я чуваше. Чакрата му бе на привършване, но той продължаваше да се бие със своя брат. Итачи направи някакви знаци с ръце, и извика.
- Мангекю Шаринган!
Саске бе хванат в неговото генджутсу и изпадна в безсъзнание. След като Итачи успя да победи своя по-малък брат, той се насочи към Сакура.
- Виж ти! Какво имаме тук! - и с едно движение се озова зад розовокоската. –С теб ще се позабавляваме доста!
- Остави ме! – изкрещя момичето – Или ще те убия!
- Колко буен нрав имаш! – започна подигравателно той. – Но аз ще се погрижа това да се промени.
Момичето потрепери. През това време Саске вече идваше на себе си и бе видял цялата разиграла се сценка.
- Остави я! Тя нищо не ти е направила! – извика момчето.
Итачи не му обърна внимание. Вместо това се приближи до Сакура, а устните им бяха на милиметри едни от други. Той я хвана през кръста и я целуна. Сакура се опита да се освободи, но железния му захват не и позволяваше. Куноичито се бореше с всички сили, но безуспешно. Щом Итачи се отдели от нея, тя изпадна в безсъзнание, благодарение на неговия Шаринган. Саске вече беше бесен. Когато видя по-големия си брат да целува съотборничката му, той бе изпитал някакво чувство в стомаха. Но дори и той не можеше да определи какво е.
- Кисаме, да се връщаме! – изкомандва Итачи, като взе Сакура на ръце.
- Както кажеш.
Наруто се опита да го спре, но без успех.
- Какво ще правите с нея? – извика русокосия нинджа – Тя не ви е нужна, оставете я!
Двамата Акатски не му обърнаха внимание, а си тръгнаха. Наруто понечи да ги последва, но Итачи го спря.
- Ако някой от вас ни последва, тя ще умре.
С това се запътиха към базата на Акатски.
Следва продължение...
Всички извадиха своите оръжия и застанаха в бойна позиция. Изведнъж от храстите се показа...не кой да е, а самият Итачи Учиха, придружаван от своя партньор – Кисаме.
- Охо, какво си имаме тук. – каза Итачи, а гласът му беше студен и лишен от всякакви чувства. – Глупав, малки братко. Предполагам, че още се опитваш да ме убиеш, нали така?
Итачи знаеше, че Саске много лесно се ядосва. И разбира се, неговата реакция не закъсня. Само секунда след неговите думи, Саске се приближаваше към него с пълна сила, а в ръката си бе оформил Чидори.
- ИТАЧИ...ЩЕ ТЕ УБИЯ! – крещеше Саске. – Никога няма да ти простя това, което направи!
Итачи отби атаката с лекота, а малкият му брат ставаше все по-гневен. Той (Итачи) премести погледа си към розовосокото куноичи, което беше с тях. С бавни стъпки тръгна към нея, но в този миг Саске се озова пред него.
- АЗ съм твоят противник!
Наруто вече се биеше с Кисаме и не можеше да и помогне. Сакура стоеше безмълвна. Искаше да изкрещи, но нещо и пречеше да го направи. Искаше да избяга колкото може по-надалеч, но краката и не можеха да помръднат.
- Саске, Саске... – започна Итачи, а гласът му бе ледено студен – Кога ще разбереш...ти НЕ МОЖЕШ, разбери, НЕ МОЖЕШ да ме победиш.
С тези думи, големият Учиха показа своя Мангекю Шаринган. Направи някакви и знаци и извика.
- Аматерасу!
Изведнъж около нинджите се появиха черни пламъци, които сякаш искаха да ги изпепелят и да не оставят жива душа.
- По дяволите! – извика гневно Саске.
- Саске-кун! – извика отчаяно Сакура.
Но той не я чуваше. Чакрата му бе на привършване, но той продължаваше да се бие със своя брат. Итачи направи някакви знаци с ръце, и извика.
- Мангекю Шаринган!
Саске бе хванат в неговото генджутсу и изпадна в безсъзнание. След като Итачи успя да победи своя по-малък брат, той се насочи към Сакура.
- Виж ти! Какво имаме тук! - и с едно движение се озова зад розовокоската. –С теб ще се позабавляваме доста!
- Остави ме! – изкрещя момичето – Или ще те убия!
- Колко буен нрав имаш! – започна подигравателно той. – Но аз ще се погрижа това да се промени.
Момичето потрепери. През това време Саске вече идваше на себе си и бе видял цялата разиграла се сценка.
- Остави я! Тя нищо не ти е направила! – извика момчето.
Итачи не му обърна внимание. Вместо това се приближи до Сакура, а устните им бяха на милиметри едни от други. Той я хвана през кръста и я целуна. Сакура се опита да се освободи, но железния му захват не и позволяваше. Куноичито се бореше с всички сили, но безуспешно. Щом Итачи се отдели от нея, тя изпадна в безсъзнание, благодарение на неговия Шаринган. Саске вече беше бесен. Когато видя по-големия си брат да целува съотборничката му, той бе изпитал някакво чувство в стомаха. Но дори и той не можеше да определи какво е.
- Кисаме, да се връщаме! – изкомандва Итачи, като взе Сакура на ръце.
- Както кажеш.
Наруто се опита да го спре, но без успех.
- Какво ще правите с нея? – извика русокосия нинджа – Тя не ви е нужна, оставете я!
Двамата Акатски не му обърнаха внимание, а си тръгнаха. Наруто понечи да ги последва, но Итачи го спря.
- Ако някой от вас ни последва, тя ще умре.
С това се запътиха към базата на Акатски.
Следва продължение...
Thэ Dark Angel- Админ (Шеф)
Re: Променена любов
Thэ Dark Angel Сря Сеп 15, 2010 6:51 pm
Глава 5
Слънцето залязваше. Шинобитата решиха да спрат на при една пещера в гората и да направят лагера си там.
- Кисаме, отивай да донесеш дърва и нещо за храна! – изкомандва Итачи – Аз ще остана, за да наглеждам малката ни приятелка.
- Ама защо все аз? – започна да се ядосва Кисаме.
- Прави каквото ти казвам, и недей да възразяваш! – Итачи бе активирал своя Шаринган и синьокожият мъж веднага се подчини, от страх да не стовари гнева си върху него.Сакура вече идваше в съзнание. Тя бе забелязала, че са в някаква пещера. Тъкмо се изправи, когато видя Итачи. Той се доближи до нея. Устните им бяха на сантиметри разстояние.
- Не се доближавай! – извика отчаяно момичето.
Но беше късно. Итачи се наведе към нея и я целуна страстно. Сакура се бореше срещу него, но без успех. Момичето забеляза, че сега очите му бяха затворени.
- Какво прави той? – помисли си Сакура – Лесно би ме вкарал в безсъзнание отново.
Итачи най - накрая се отдели от нея. И точно тогава се върна и Кисаме, мърморещ, и носещ дърва за огрев.
- Сега ще отида и за храна! – промърмори ядосано и тръгна.
Когато се върна, опекоха рибата която той бе донесъл. Щом се нахраниха, всеки отиде до спалния си чувал. Но те бяха само два.
- А аз къде ще спя? – попита плахо Сакура.
- При мен. – отговори Итачи, а гласът му все още беше студен. На лицето му както обикновено не можеше да се различи каквато и да било емоция.
- Но... – момичето започна да протестира, но като видя, че няма да го убеди, легна при него.
„Те толкова си приличат” – помисли си наум розовокоската.
На следващата сутрин Итачи и Кисаме станаха рано, а Сакура още спеше. Кисаме отново беше избран да търси храна. Итачи погледна към спящото момиче, като го изучаваше с поглед. Тя беше толкова чиста и невинна. Младият мъж си спомни, как предишния ден я бе целунал, а тя бе изпаднала в безсъзнание заради неговото джутсу. На него доста му харесваше. Той отиде до нея, и я разбута грубо, за да може тя да се събуди.
- Какво по – дяво... – тя не можа да довърши. Устните на Итачи отново бяха върху нейните. Момичето се опита да се освободи, но железният му захват не и позволяваше. Най – накрая те се разделиха.
- Сакура... – започна той, а очите му бяха студени. Те бяха черни. Черни като нощта. Момичето имаше чувството, че може да се изгуби в тях. Моментът бе прекъснат от Кисаме, който току – що се върна с шест риби (отново xD) за закуска. Щом приключиха със закуската, те отново поеха към базата на Акатски.
Следва продължение...
Слънцето залязваше. Шинобитата решиха да спрат на при една пещера в гората и да направят лагера си там.
- Кисаме, отивай да донесеш дърва и нещо за храна! – изкомандва Итачи – Аз ще остана, за да наглеждам малката ни приятелка.
- Ама защо все аз? – започна да се ядосва Кисаме.
- Прави каквото ти казвам, и недей да възразяваш! – Итачи бе активирал своя Шаринган и синьокожият мъж веднага се подчини, от страх да не стовари гнева си върху него.Сакура вече идваше в съзнание. Тя бе забелязала, че са в някаква пещера. Тъкмо се изправи, когато видя Итачи. Той се доближи до нея. Устните им бяха на сантиметри разстояние.
- Не се доближавай! – извика отчаяно момичето.
Но беше късно. Итачи се наведе към нея и я целуна страстно. Сакура се бореше срещу него, но без успех. Момичето забеляза, че сега очите му бяха затворени.
- Какво прави той? – помисли си Сакура – Лесно би ме вкарал в безсъзнание отново.
Итачи най - накрая се отдели от нея. И точно тогава се върна и Кисаме, мърморещ, и носещ дърва за огрев.
- Сега ще отида и за храна! – промърмори ядосано и тръгна.
Когато се върна, опекоха рибата която той бе донесъл. Щом се нахраниха, всеки отиде до спалния си чувал. Но те бяха само два.
- А аз къде ще спя? – попита плахо Сакура.
- При мен. – отговори Итачи, а гласът му все още беше студен. На лицето му както обикновено не можеше да се различи каквато и да било емоция.
- Но... – момичето започна да протестира, но като видя, че няма да го убеди, легна при него.
„Те толкова си приличат” – помисли си наум розовокоската.
На следващата сутрин Итачи и Кисаме станаха рано, а Сакура още спеше. Кисаме отново беше избран да търси храна. Итачи погледна към спящото момиче, като го изучаваше с поглед. Тя беше толкова чиста и невинна. Младият мъж си спомни, как предишния ден я бе целунал, а тя бе изпаднала в безсъзнание заради неговото джутсу. На него доста му харесваше. Той отиде до нея, и я разбута грубо, за да може тя да се събуди.
- Какво по – дяво... – тя не можа да довърши. Устните на Итачи отново бяха върху нейните. Момичето се опита да се освободи, но железният му захват не и позволяваше. Най – накрая те се разделиха.
- Сакура... – започна той, а очите му бяха студени. Те бяха черни. Черни като нощта. Момичето имаше чувството, че може да се изгуби в тях. Моментът бе прекъснат от Кисаме, който току – що се върна с шест риби (отново xD) за закуска. Щом приключиха със закуската, те отново поеха към базата на Акатски.
Следва продължение...
Thэ Dark Angel- Админ (Шеф)
Re: Променена любов
Thэ Dark Angel Сря Сеп 15, 2010 6:52 pm
Глава 6
След изморителното пътуване, което траеше 5 часа, тримата шиноби пристигнаха в базата на Акатски. Когато влязоха, всички ги гледаха в почуда.
- Итачи, изглежда завършихте мисията? – каза лидера, като повдигна въпросително вежда. – А кое е момичето с вас?
- Каква красавица! – подхвърли подигравателно Дейдара – Сигурно много ще се забавляваш с нея?
- Млъквай, идиот! – Итачи го погледна с черните си, като нощта очи, а на лицето му не бе изписано нищо. – Просто ще я тренирам.
Всички, включително Сакура зяпнаха в учудване. След кратка тишина, Итачи каза:
- Сакура, да вървим в стаята.
Всички ги зяпаха, но изглежда на Итачи това не му направи впечатление. Сакура тихомълком го следваше, когато стигнаха до една голяма врата. Итачи отвори и пусна розовокоската да мине първа. Когато влезе в стаята, първото нещо, което направи впечатление на Сакура, бе голямото легло. Всъщност, стаята бе обзаведена по доста оригинален начин. До леглото имаше малка кръгла масичка, на която бяха поставени някакви книги и документи. От другата му страна имаше нощно шкафче. В средата на стаята имаше голям диван, а от двете му страни по два фотьойла. До стената имаше голям гардероб, въпреки, че дрехите на Итачи заемаха едва половината от него.
- Уау! – ахна момичето – Стаята е...
- Харесва ли ти? – попита Итачи, като не звучеше много заинтересован.
- Много!
Тъй като бе станало късно, черноокия мъж бе много изморен.
- Да си лягаме! – изкомандва той.
- Ами аз къде ще спя? – ококори очи Сакура. – Има само едно легло.
- На леглото, разбира се!
- Ами тогава ти къде ще спиш? – момичето още не можеше да се опомни.
- И двамата ще спим на леглото, Сакура! – каза Итачи, вече почти раздразнен от разпита и. – По – добре не разпитвай повече, а лягай! Не бой се, нищо няма да ти направя.
Сакура кимна, и се зае да се оправя.
-----------------------------------------
В Коноха
- И сте направили...КАКВО?!?
Викът на Тсунаде ехтеше из цялото село. Момчетата стояха безмълвни, докато тя се поуспокои. След около половин час крясъци, Тсунаде се измори и седна на бюрото си. Шизуне и подаде чаша саке, за да се отпусне.
- Давам ви мисия. – започна тя. – Още утре се приготвяте, и започвате да търсите Сакура! Ясно?
Двамата само кимнаха и напуснаха кабинета и.
- Мислиш ли, че е добре? – попита Тсунаде.
- Разбира се, лейди Тсунаде. Сакура може да се защитава. – промълви Шизуне, но и тя самата не си вярваше.
Сакура бе ученичка на Хокагето, и тя много я обичаше.
„Сакура...” – помисли си Тсунаде. – „Дано си добре!”
Следва продължение...
След изморителното пътуване, което траеше 5 часа, тримата шиноби пристигнаха в базата на Акатски. Когато влязоха, всички ги гледаха в почуда.
- Итачи, изглежда завършихте мисията? – каза лидера, като повдигна въпросително вежда. – А кое е момичето с вас?
- Каква красавица! – подхвърли подигравателно Дейдара – Сигурно много ще се забавляваш с нея?
- Млъквай, идиот! – Итачи го погледна с черните си, като нощта очи, а на лицето му не бе изписано нищо. – Просто ще я тренирам.
Всички, включително Сакура зяпнаха в учудване. След кратка тишина, Итачи каза:
- Сакура, да вървим в стаята.
Всички ги зяпаха, но изглежда на Итачи това не му направи впечатление. Сакура тихомълком го следваше, когато стигнаха до една голяма врата. Итачи отвори и пусна розовокоската да мине първа. Когато влезе в стаята, първото нещо, което направи впечатление на Сакура, бе голямото легло. Всъщност, стаята бе обзаведена по доста оригинален начин. До леглото имаше малка кръгла масичка, на която бяха поставени някакви книги и документи. От другата му страна имаше нощно шкафче. В средата на стаята имаше голям диван, а от двете му страни по два фотьойла. До стената имаше голям гардероб, въпреки, че дрехите на Итачи заемаха едва половината от него.
- Уау! – ахна момичето – Стаята е...
- Харесва ли ти? – попита Итачи, като не звучеше много заинтересован.
- Много!
Тъй като бе станало късно, черноокия мъж бе много изморен.
- Да си лягаме! – изкомандва той.
- Ами аз къде ще спя? – ококори очи Сакура. – Има само едно легло.
- На леглото, разбира се!
- Ами тогава ти къде ще спиш? – момичето още не можеше да се опомни.
- И двамата ще спим на леглото, Сакура! – каза Итачи, вече почти раздразнен от разпита и. – По – добре не разпитвай повече, а лягай! Не бой се, нищо няма да ти направя.
Сакура кимна, и се зае да се оправя.
-----------------------------------------
В Коноха
- И сте направили...КАКВО?!?
Викът на Тсунаде ехтеше из цялото село. Момчетата стояха безмълвни, докато тя се поуспокои. След около половин час крясъци, Тсунаде се измори и седна на бюрото си. Шизуне и подаде чаша саке, за да се отпусне.
- Давам ви мисия. – започна тя. – Още утре се приготвяте, и започвате да търсите Сакура! Ясно?
Двамата само кимнаха и напуснаха кабинета и.
- Мислиш ли, че е добре? – попита Тсунаде.
- Разбира се, лейди Тсунаде. Сакура може да се защитава. – промълви Шизуне, но и тя самата не си вярваше.
Сакура бе ученичка на Хокагето, и тя много я обичаше.
„Сакура...” – помисли си Тсунаде. – „Дано си добре!”
Следва продължение...
Thэ Dark Angel- Админ (Шеф)
Re: Променена любов
Thэ Dark Angel Сря Сеп 15, 2010 6:52 pm
Глава 7
След като излязоха от кабинета на Хокагето, двамата шиноби се бяха замислили. Наруто се чудеше как можа да е такъв глупак, че да позволи на Акатски да отвлекат Сакура. А Саске...както винаги, по неговото лице не бе изписано нищо. Но вътрешно кипеше от гняв.
„Итачи...” – помисли си Саске – „Само да те намеря, ЩЕ ТЕ УБИЯ, НЕЩАСТНИКО!”
- Саске, аз си тръгвам. – каза русокосия умислен. – Трябва да се приготвя за мисията.
- Не искаш ли да отидем да хапнем Рамен? Аз черпя. – попита чернокоското.
- Благодаря, но не съм гладен. Ти ако искаш отиди.
Саске не бе виждал приятеля си такъв. Той знаеше, че Наруто много харесва Сакура. Все пак, тя бе до него през цялото време, докато той бе ученик на Орочимару. Двамата си казаха „чао” и си тръгнаха.
-------------------------------------
В базата на Акатски
Сакура тъкмо се бе оправила и излизаше от банята. Итачи вече бе легнал и бе затворил очи, но черешовото цветче бе сигурно, че той не спи. Момичето бавно пристъпваше към леглото и предпазливо легна от своята страна.
- Лека нощ. – каза тя и се уви с копринените чаршафи.
Вместо да и отвърне, Итачи се приближи до нея и я прегърна.
- Какво правиш? – извика Сакура и понечи да го удари, когато той спря ръката и, и усили захвата си.
- Ау! – извика момичето – Итачи, какво ти става?!
Сакура бе пламнала от гняв и възмущение.
- Заспивай! – изкомандва Итачи, а гласът му бе леден. Накрая Сакура се унесе в сън и заспа.
- Колко си красива, Сакура... – прошепна Итачи.
Спяща, Сакура изглеждаше толкова чиста и невинна. Нямаше го онзи нейн глас, в който имаше лека нотка на омраза, когато разговаряше с него. А очите и...тези нейни очи го караха да изтръпва. Големи, зелени очи, в които можеш да се изгубиш. Той я гледаше така около половин час, мислейки си само за нея.
- Саске...как може да си такъв идиот? – запита се младият мъж. – Тя те харесва, а ти я отблъскваш. Но какво мога да очаквам от теб, глупав малки братко? – когато каза това, Итачи се усмихна. Странно, но той не се бе усмихвал истински, откакто напусна Коноха.
На следващия ден Сакура бе събудена от нечий глас.
- Хайде, Черешово цветче, ставай вече!
Гласът бе на Кисаме.
- Но... – започна да протестира тя – едва 6 часа сутринта е!
Сакура тъкмо щеше да легне отново, когато Кисаме отново се обади.
- Итачи каза да те събудя. Каза веднага, щом закусиш, да отидеш на тренировъчната му площадка.
- Ама...
- Побързай! – каза отегчено Кисаме и излезе.
- По – дяволите! Щом ще ме отвличат, поне да ме оставят да се наспя. – въздъхна момичето и се зае да се облича.
Следва продължение...
След като излязоха от кабинета на Хокагето, двамата шиноби се бяха замислили. Наруто се чудеше как можа да е такъв глупак, че да позволи на Акатски да отвлекат Сакура. А Саске...както винаги, по неговото лице не бе изписано нищо. Но вътрешно кипеше от гняв.
„Итачи...” – помисли си Саске – „Само да те намеря, ЩЕ ТЕ УБИЯ, НЕЩАСТНИКО!”
- Саске, аз си тръгвам. – каза русокосия умислен. – Трябва да се приготвя за мисията.
- Не искаш ли да отидем да хапнем Рамен? Аз черпя. – попита чернокоското.
- Благодаря, но не съм гладен. Ти ако искаш отиди.
Саске не бе виждал приятеля си такъв. Той знаеше, че Наруто много харесва Сакура. Все пак, тя бе до него през цялото време, докато той бе ученик на Орочимару. Двамата си казаха „чао” и си тръгнаха.
-------------------------------------
В базата на Акатски
Сакура тъкмо се бе оправила и излизаше от банята. Итачи вече бе легнал и бе затворил очи, но черешовото цветче бе сигурно, че той не спи. Момичето бавно пристъпваше към леглото и предпазливо легна от своята страна.
- Лека нощ. – каза тя и се уви с копринените чаршафи.
Вместо да и отвърне, Итачи се приближи до нея и я прегърна.
- Какво правиш? – извика Сакура и понечи да го удари, когато той спря ръката и, и усили захвата си.
- Ау! – извика момичето – Итачи, какво ти става?!
Сакура бе пламнала от гняв и възмущение.
- Заспивай! – изкомандва Итачи, а гласът му бе леден. Накрая Сакура се унесе в сън и заспа.
- Колко си красива, Сакура... – прошепна Итачи.
Спяща, Сакура изглеждаше толкова чиста и невинна. Нямаше го онзи нейн глас, в който имаше лека нотка на омраза, когато разговаряше с него. А очите и...тези нейни очи го караха да изтръпва. Големи, зелени очи, в които можеш да се изгубиш. Той я гледаше така около половин час, мислейки си само за нея.
- Саске...как може да си такъв идиот? – запита се младият мъж. – Тя те харесва, а ти я отблъскваш. Но какво мога да очаквам от теб, глупав малки братко? – когато каза това, Итачи се усмихна. Странно, но той не се бе усмихвал истински, откакто напусна Коноха.
На следващия ден Сакура бе събудена от нечий глас.
- Хайде, Черешово цветче, ставай вече!
Гласът бе на Кисаме.
- Но... – започна да протестира тя – едва 6 часа сутринта е!
Сакура тъкмо щеше да легне отново, когато Кисаме отново се обади.
- Итачи каза да те събудя. Каза веднага, щом закусиш, да отидеш на тренировъчната му площадка.
- Ама...
- Побързай! – каза отегчено Кисаме и излезе.
- По – дяволите! Щом ще ме отвличат, поне да ме оставят да се наспя. – въздъхна момичето и се зае да се облича.
Следва продължение...
Thэ Dark Angel- Админ (Шеф)
Re: Променена любов
Thэ Dark Angel Сря Сеп 15, 2010 6:53 pm
Глава 8
Щом се облече, Сакура слезе да закуси. Влезе в столовата, където видя останалите членове на Акатски, които я гледаха странно. Момичето си приготви закуската и седна. Започна да яде, като се притесняваше от погледите вперени в нея.
„Ама защо са ме зяпнали така?” – ядосваше се Инър Сак.
След като бе готова, тя отиде на тренировъчната площадка. Мястото представляваше огромно тревно пространство, оградено от гъсти гори. На площадката видя Итачи, който вече бе започнал своята тренировка. Момичето се приближи предпазливо, като внимаваше да не го прекъсва.
- Значи най – накрая дойде? – попита я той, очевидно забелязал присъствието и.
„ Леле, колко е секси...” – помисли си черешовото цветче.
Итачи бе съблякъл робата си, оставайки само по мрежестата си тениска, която разкриваше перфектните му форми.
- Ъм...да.. – промълви тя. Момичето не спираше да го зяпа, когато той я измъкна от унеса и.
- Сакура! Ехо... – Итачи извика и тя се стресна. – Къде се унесе?
Сакура се почувства неудобно и каза:
- Съжалявам...аз... – тя спря. – Нека продължим.
Итачи въздъхна и седна на един пън, близо до нея. Настъпи неловка тишина. И двамата мълчаха.
- Сакура... – започна Итачи.
Сакура се стресна и извърна главата си към него.
- Какво има? – попита тя.
- Искам да те питам... – той спря, защото думите сякаш бяха заседнали като буца в гърлото му.
- Какво има? – розовокоската бе започнала да се тревожи.
- Нищо. – каза той. – Нека започваме тренировките.
Истината бе, че откакто бе занесъл Сакура в базата на Акатски, бе започнал да изпитва нещо особено. Но въпреки това, той го отричаше.
- Е... – започна малко неуверено момичето. – Какво ще тренираме?
- Хм... Ти си медицинска нинджа, нали? – Сакура кимна. – Е, добре. Кое е най – силното ти джутсу?
Сакура се изненада, но въпреки това му отговори:
- Освен лечебната техника, мога да събирам чакра в ръката си, и мога да нанасям много тежки удари. – момичето леко се смути, но въпреки това не отмести поглед.
- Е, добре. – въздъхна Итачи. – Сега ще те науча на много опасни и забранени техники. Нека започнем с това. – след като го каза, направи някакви знаци, и извика. – Джутсу Огнени кълба!
- Но...но... – заекна Сакура. – Мислех, че това е техника само на Учиха клана. Мислех, че никой, който не е Учиха, не би могъл да научи техниката.
- Така е. – каза Итачи. – Но има начин да се научи.
Итачи се усмихна, и се заеха с тренировката.
Следва продължение...
Щом се облече, Сакура слезе да закуси. Влезе в столовата, където видя останалите членове на Акатски, които я гледаха странно. Момичето си приготви закуската и седна. Започна да яде, като се притесняваше от погледите вперени в нея.
„Ама защо са ме зяпнали така?” – ядосваше се Инър Сак.
След като бе готова, тя отиде на тренировъчната площадка. Мястото представляваше огромно тревно пространство, оградено от гъсти гори. На площадката видя Итачи, който вече бе започнал своята тренировка. Момичето се приближи предпазливо, като внимаваше да не го прекъсва.
- Значи най – накрая дойде? – попита я той, очевидно забелязал присъствието и.
„ Леле, колко е секси...” – помисли си черешовото цветче.
Итачи бе съблякъл робата си, оставайки само по мрежестата си тениска, която разкриваше перфектните му форми.
- Ъм...да.. – промълви тя. Момичето не спираше да го зяпа, когато той я измъкна от унеса и.
- Сакура! Ехо... – Итачи извика и тя се стресна. – Къде се унесе?
Сакура се почувства неудобно и каза:
- Съжалявам...аз... – тя спря. – Нека продължим.
Итачи въздъхна и седна на един пън, близо до нея. Настъпи неловка тишина. И двамата мълчаха.
- Сакура... – започна Итачи.
Сакура се стресна и извърна главата си към него.
- Какво има? – попита тя.
- Искам да те питам... – той спря, защото думите сякаш бяха заседнали като буца в гърлото му.
- Какво има? – розовокоската бе започнала да се тревожи.
- Нищо. – каза той. – Нека започваме тренировките.
Истината бе, че откакто бе занесъл Сакура в базата на Акатски, бе започнал да изпитва нещо особено. Но въпреки това, той го отричаше.
- Е... – започна малко неуверено момичето. – Какво ще тренираме?
- Хм... Ти си медицинска нинджа, нали? – Сакура кимна. – Е, добре. Кое е най – силното ти джутсу?
Сакура се изненада, но въпреки това му отговори:
- Освен лечебната техника, мога да събирам чакра в ръката си, и мога да нанасям много тежки удари. – момичето леко се смути, но въпреки това не отмести поглед.
- Е, добре. – въздъхна Итачи. – Сега ще те науча на много опасни и забранени техники. Нека започнем с това. – след като го каза, направи някакви знаци, и извика. – Джутсу Огнени кълба!
- Но...но... – заекна Сакура. – Мислех, че това е техника само на Учиха клана. Мислех, че никой, който не е Учиха, не би могъл да научи техниката.
- Така е. – каза Итачи. – Но има начин да се научи.
Итачи се усмихна, и се заеха с тренировката.
Следва продължение...
Thэ Dark Angel- Админ (Шеф)
Re: Променена любов
.:†en-†en - chan:. Пет Окт 15, 2010 8:08 pm
Почнала си и си го зарязала...ам добре е, но мисля че пределно ясно знаеш мнението ми относно участниците...|-(
.:†en-†en - chan:.- Новак
Re: Променена любов
Thэ Dark Angel Съб Окт 16, 2010 8:46 pm
Споко, не съм го зарязала... Ето още малко...
Глава 9
В Коноха
Както се бяха разбрали, Отбор 7 се събраха на портите. Саске бе пристигнал пръв. Тъй, като бе сам, той реши да се наслади на спокойствието. Времето бе горещо. Имаше лек ветрец, който полюшваше игриво листата на дърветата. В селото всички се разхождаха и си говореха. Повечето хора дори не знаеха какво се случва.
„Дано дойдат по скоро! – помисли си Саске. – Нямам търпение да намеря Итачи, и да го убия. А Сакура... „ – момчето дори не разбираше защо се сеща за нея. Той винаги се бе отнасял с пренебрежение и омраза към всички около него. Но откакто се върна в селото, нещо го теглеше все повече и повече към нея. След малко пристигна и Наруто. Момчето нямаше глуповатата си усмивка на лицето. Не, той бе тъжен. Видя Саске, но нямаше онова глупаво „Здравей, идиот!” или нещо такова. Напротив. Той просто застана до Саске, без да обели и дума. Двамата само си размениха по един бърз поглед, но никой не посмя да заговори пръв. Те просто зачакаха своя сенсей в мълчание. Минаха час, два, три...но никой от двамата не казваше нищо. Неловката тишина ги съсипваше, но въпреки това мълчаха. А и Какаши не идваше.
- Разбира се! – започна Саске, като се опита да развесели Наруто. – Винаги закъснява! Никога ли няма да се научи?
Наруто само вяло се усмихна и отново потънаха в мълчание. След малко пристигна и Какаши.
- Йо! – поздрави той – Видях една старица, която носеше много покупки. Помоли ме да и помогна, и...
- Спестете ни глупавите си оправдания, сенсей! – каза тихо Наруто. – Нека просто да тръгнем и да потърсим Сакура – чан.
Сенсея и Саске се спогледаха. Те никога не го бяха виждали такъв. Но все пак, Сакура бе най – близката му приятелка. Какаши от своя страна, не искаше да изгуби своята ученичка, а Саске... по лицето му отново не се различаваха каквито и да било емоции.
- Е, банда... – започна сенсея. – Да тръгваме! И помнете – отиваме в скривалището на Акатски. Трябва да сте много внимателни....
С това Какаши приключи и те тръгнаха. Тичаха през гората, където знаеха, че се намира убежището на Акатски. Тъй, като бе вечер, те трябваше да спрат, за да си направят лагер. Избраха една скрита пещера сред много дървета (еми как, нали са в гора xD).
- Е, отбор. – започна Какаши – За тази нощ ще преспим тук. Саске, отидете с Наруто да намерите храна. Аз ще отида да намеря дърва и ще запаля огъня.
- Хай! – отвърнаха в един глас момчетата и тръгнаха. Повървяха малко и стигнаха до едно поточе. Мястото бе много красиво. Водата блестеше в отблясъците на последните лъчи на слънцето, а цветята ухаеха прекрасно.
- Хей, Саске, виж! Там може да намерим храна. – извика Наруто, а очите му светнаха при мисълта за храна.
- Знам, идиот! Хайде, да се захващаме за работа!
След, като успяха да хванат около шест риби, те се върнаха в пещерата. Какаши бе напалил огъня и те сложиха рибата там.
- Какаши – сенсей, колко още ни остава до базата на Акатски? – попита Наруто.
- Почти стигнахме. Но трябва да бъдем внимателни. Много сме близо, и могат да ни усетят. – с това разговорът приключи, и отново настана тишина.
Щом се нахраниха, легнаха да спят, без дори да знаят за това, което ги очакваше.
Следва продължение...
Глава 9
В Коноха
Както се бяха разбрали, Отбор 7 се събраха на портите. Саске бе пристигнал пръв. Тъй, като бе сам, той реши да се наслади на спокойствието. Времето бе горещо. Имаше лек ветрец, който полюшваше игриво листата на дърветата. В селото всички се разхождаха и си говореха. Повечето хора дори не знаеха какво се случва.
„Дано дойдат по скоро! – помисли си Саске. – Нямам търпение да намеря Итачи, и да го убия. А Сакура... „ – момчето дори не разбираше защо се сеща за нея. Той винаги се бе отнасял с пренебрежение и омраза към всички около него. Но откакто се върна в селото, нещо го теглеше все повече и повече към нея. След малко пристигна и Наруто. Момчето нямаше глуповатата си усмивка на лицето. Не, той бе тъжен. Видя Саске, но нямаше онова глупаво „Здравей, идиот!” или нещо такова. Напротив. Той просто застана до Саске, без да обели и дума. Двамата само си размениха по един бърз поглед, но никой не посмя да заговори пръв. Те просто зачакаха своя сенсей в мълчание. Минаха час, два, три...но никой от двамата не казваше нищо. Неловката тишина ги съсипваше, но въпреки това мълчаха. А и Какаши не идваше.
- Разбира се! – започна Саске, като се опита да развесели Наруто. – Винаги закъснява! Никога ли няма да се научи?
Наруто само вяло се усмихна и отново потънаха в мълчание. След малко пристигна и Какаши.
- Йо! – поздрави той – Видях една старица, която носеше много покупки. Помоли ме да и помогна, и...
- Спестете ни глупавите си оправдания, сенсей! – каза тихо Наруто. – Нека просто да тръгнем и да потърсим Сакура – чан.
Сенсея и Саске се спогледаха. Те никога не го бяха виждали такъв. Но все пак, Сакура бе най – близката му приятелка. Какаши от своя страна, не искаше да изгуби своята ученичка, а Саске... по лицето му отново не се различаваха каквито и да било емоции.
- Е, банда... – започна сенсея. – Да тръгваме! И помнете – отиваме в скривалището на Акатски. Трябва да сте много внимателни....
С това Какаши приключи и те тръгнаха. Тичаха през гората, където знаеха, че се намира убежището на Акатски. Тъй, като бе вечер, те трябваше да спрат, за да си направят лагер. Избраха една скрита пещера сред много дървета (еми как, нали са в гора xD).
- Е, отбор. – започна Какаши – За тази нощ ще преспим тук. Саске, отидете с Наруто да намерите храна. Аз ще отида да намеря дърва и ще запаля огъня.
- Хай! – отвърнаха в един глас момчетата и тръгнаха. Повървяха малко и стигнаха до едно поточе. Мястото бе много красиво. Водата блестеше в отблясъците на последните лъчи на слънцето, а цветята ухаеха прекрасно.
- Хей, Саске, виж! Там може да намерим храна. – извика Наруто, а очите му светнаха при мисълта за храна.
- Знам, идиот! Хайде, да се захващаме за работа!
След, като успяха да хванат около шест риби, те се върнаха в пещерата. Какаши бе напалил огъня и те сложиха рибата там.
- Какаши – сенсей, колко още ни остава до базата на Акатски? – попита Наруто.
- Почти стигнахме. Но трябва да бъдем внимателни. Много сме близо, и могат да ни усетят. – с това разговорът приключи, и отново настана тишина.
Щом се нахраниха, легнаха да спят, без дори да знаят за това, което ги очакваше.
Следва продължение...
Thэ Dark Angel- Админ (Шеф)
Re: Променена любов
Thэ Dark Angel Съб Окт 16, 2010 8:47 pm
Щом се нахраниха, легнаха да спят, без дори да знаят за това, което ги очакваше.
----------------------------
Глава 10
В базата на Акатски
Сакура бе тренирала целия ден. Вече бе станало полунощ и тя реши да се прибере, за да хапне нещо и да поспи. Бе доста тъмно и момичето не виждаше къде върви. За щастие, тя успя да достигне кухнята невредима. Сипа си от храната и започна да яде. Щом се нахрани, тя тръгна към стаята си.
„Колко странно, че Итачи ми позволи да остана сама...” – помисли си Сакура. – „Но днес той изглеждаше толкова... толкова... Хей, защо мисля така за него? Та аз съм влюбена в Саске...”
Унесена в мислите си, тя не видя човека пред себе си и се блъсна в него. Падна по дупе, но стана, за да види кой беше този идиот, който не гледаше къде върви. Насили се да погледне и не повярва.
- Итачи! – почти извика розовокоската, когато го видя. Чернокосия стоеше с безразлична маска на лицето, както винаги.
- Трябва да внимаваш къде вървиш, Черешово цветче! – каза и младият мъж.
- Итачи, какво правиш тук по това време?
- А ти? – подразни я той.
- НЕ ОТГОВАРЯЙ НА ВЪПРОСА МИ С ВЪПРОС! – кресна Сакура. Но изведнъж се изчерви цялата. Итачи бе облечен само по боксерки и пред очите й се разкри невероятна гледка. Имаше страхотно тяло. Мускулесто, но не прекалено, широки рамене и силни ръце. Може би му се спеше, защото изглеждаше уморен. Момичето се загледа в очите му. Черни... черни, като нощта. Косата му, също толкова черна, ярко контрастираше с бледия тен на тялото му. Със Саске си приличаха дори повече, отколкото тя си мислеше.
„Леле мале, какъв мъж само!” – крещеше Вътрешната Сакура.
Тя усети, че го бе зяпнала. Итачи забеляза това и лека усмивка се появи на усните му.
„Значи ти харесвам, Черешово цветче? Добре тогава...”
- Ъм... извинявай, но аз съм изморена и ще си лягам... – промърмори сконфузено Сакура.
- Добре... Ще те придружа, за да не паднеш пак. – подразни я отново Итачи.
- АХХ... ТИИИ! – викна Сакура. От ад, лицето и се бе оцветило в приятен нюанс на червеното.
- Не викай, Черешово цветче, ще събудиш всички. – каза подигравателно чернокосия. – А и аз почти оглушах.
- Да бе! Просто ме заведи в стаята!
Така двамата тръгнаха. И двамата бяха заети със собствените си мисли (и то какви мисли... xD), затова вървяха в тишина. След дълго вървене през безкрайните коридори на базата, най – накрая стигнаха до вратата на стаята им.
- Влизай. – каза Итачи и направи място на момичето да мине.
- Боже, не предполагах, че си толкова... галантен! – рече през смях тя.
- Просто съм... – той спря, търсейки правилната дума - ...мил.
- Мил? Ти? Вие, Учиха не сте нищо повече от арогантни идиоти! Не ви пука за никой друг, освен за вас самите! – тя вече крещеше.
Търпението на Итачи свърши. Това беше прекалено! Малката госпожичка си позволяваше прекалено много. Но той щеше да я научи на обноски.
- Сигурна ли си... в това, което казваш? – попита той с леден тон. Очите му вече не излъчваха безразличие. Не, те излъчваха гняв, омраза и още нещо, което Сакура не успя да разчете.
- Напълно! – отговори му тя с треперещ глас. Преди да се усети, Итачи я хвана грубо за ръката и я бутна в стаята. Тресна вратата и започна да се приближава опасно бавно до нея. Момичето изтръпна от ужас. Тя знаеше, че с това го е ядосала, но не и пукаше. Тя щеше да му каже истината.
- Виждаш ли, че се оказах права? – продължи Сакура. – Ти си идиот, Итачи! ИДИОТ! Също, като брат си! – сълзи се появиха на очите й. Мъжът се приближаваше все повече и повече, докато накрая не се оказа точно пред нея.
- Вече прекали, Черешово цветче! – каза Итачи с привидно спокоен глас, но в него се долавяха и нотки на омраза и гняв. Изведнъж я хвана за ръката. Какво смяташе да прави с нея? Дали щеше да я убие? Очите и се замъглиха и тя припадна.
Следва продължение...
----------------------------
Глава 10
В базата на Акатски
Сакура бе тренирала целия ден. Вече бе станало полунощ и тя реши да се прибере, за да хапне нещо и да поспи. Бе доста тъмно и момичето не виждаше къде върви. За щастие, тя успя да достигне кухнята невредима. Сипа си от храната и започна да яде. Щом се нахрани, тя тръгна към стаята си.
„Колко странно, че Итачи ми позволи да остана сама...” – помисли си Сакура. – „Но днес той изглеждаше толкова... толкова... Хей, защо мисля така за него? Та аз съм влюбена в Саске...”
Унесена в мислите си, тя не видя човека пред себе си и се блъсна в него. Падна по дупе, но стана, за да види кой беше този идиот, който не гледаше къде върви. Насили се да погледне и не повярва.
- Итачи! – почти извика розовокоската, когато го видя. Чернокосия стоеше с безразлична маска на лицето, както винаги.
- Трябва да внимаваш къде вървиш, Черешово цветче! – каза и младият мъж.
- Итачи, какво правиш тук по това време?
- А ти? – подразни я той.
- НЕ ОТГОВАРЯЙ НА ВЪПРОСА МИ С ВЪПРОС! – кресна Сакура. Но изведнъж се изчерви цялата. Итачи бе облечен само по боксерки и пред очите й се разкри невероятна гледка. Имаше страхотно тяло. Мускулесто, но не прекалено, широки рамене и силни ръце. Може би му се спеше, защото изглеждаше уморен. Момичето се загледа в очите му. Черни... черни, като нощта. Косата му, също толкова черна, ярко контрастираше с бледия тен на тялото му. Със Саске си приличаха дори повече, отколкото тя си мислеше.
„Леле мале, какъв мъж само!” – крещеше Вътрешната Сакура.
Тя усети, че го бе зяпнала. Итачи забеляза това и лека усмивка се появи на усните му.
„Значи ти харесвам, Черешово цветче? Добре тогава...”
- Ъм... извинявай, но аз съм изморена и ще си лягам... – промърмори сконфузено Сакура.
- Добре... Ще те придружа, за да не паднеш пак. – подразни я отново Итачи.
- АХХ... ТИИИ! – викна Сакура. От ад, лицето и се бе оцветило в приятен нюанс на червеното.
- Не викай, Черешово цветче, ще събудиш всички. – каза подигравателно чернокосия. – А и аз почти оглушах.
- Да бе! Просто ме заведи в стаята!
Така двамата тръгнаха. И двамата бяха заети със собствените си мисли (и то какви мисли... xD), затова вървяха в тишина. След дълго вървене през безкрайните коридори на базата, най – накрая стигнаха до вратата на стаята им.
- Влизай. – каза Итачи и направи място на момичето да мине.
- Боже, не предполагах, че си толкова... галантен! – рече през смях тя.
- Просто съм... – той спря, търсейки правилната дума - ...мил.
- Мил? Ти? Вие, Учиха не сте нищо повече от арогантни идиоти! Не ви пука за никой друг, освен за вас самите! – тя вече крещеше.
Търпението на Итачи свърши. Това беше прекалено! Малката госпожичка си позволяваше прекалено много. Но той щеше да я научи на обноски.
- Сигурна ли си... в това, което казваш? – попита той с леден тон. Очите му вече не излъчваха безразличие. Не, те излъчваха гняв, омраза и още нещо, което Сакура не успя да разчете.
- Напълно! – отговори му тя с треперещ глас. Преди да се усети, Итачи я хвана грубо за ръката и я бутна в стаята. Тресна вратата и започна да се приближава опасно бавно до нея. Момичето изтръпна от ужас. Тя знаеше, че с това го е ядосала, но не и пукаше. Тя щеше да му каже истината.
- Виждаш ли, че се оказах права? – продължи Сакура. – Ти си идиот, Итачи! ИДИОТ! Също, като брат си! – сълзи се появиха на очите й. Мъжът се приближаваше все повече и повече, докато накрая не се оказа точно пред нея.
- Вече прекали, Черешово цветче! – каза Итачи с привидно спокоен глас, но в него се долавяха и нотки на омраза и гняв. Изведнъж я хвана за ръката. Какво смяташе да прави с нея? Дали щеше да я убие? Очите и се замъглиха и тя припадна.
Следва продължение...
Thэ Dark Angel- Админ (Шеф)
Re: Променена любов
Thэ Dark Angel Съб Окт 16, 2010 8:47 pm
Очите и се замъглиха и тя припадна.
---------------------------------------------------
Глава 11
Сакура се свлече на пода като безжизнена кукла. Очите й, мокри и подпухнали от плача, я правеха да изглежда като малко и беззащитно същество, оставено на произвола на съдбата. Розовата и коса се разстилаше като щит около нея, а няколко непокорни кичура бяха закрили лицето й. Итачи все още беше ядосан... Не, направо бесен. Той вдигна безжизненото тяло на момичето. Понесе го към леглото.
„Вече прекали, Черешово цветче...” – помисли си той. – „Сега ще те науча на обноски.”
Той постави тялото и на леглото. Момичето все още не се бе свестило. Итачи се зае да съблече дрехите й. Съблече блузата й, след това свали поличката й, и ги захвърли на пода. После се надвеси над нея.
- Тази нощ, Черешово цветче... Тази нощ ще се научиш да ме уважаваш! – прошепна тихо той. В този момент Сакура дойде в съзнание. Усещайки, че има някой над нея, тя бавно отвори очите си. В първия момент погледа й бе премрежен и тя не можеше да фокусира обекта пред нея. Постепенно зрението й се изясни, и тя видя Итачи над себе си.
- Какво, по дяволите правиш върху мен? – извика тя. – Махни се!
Започна да се бори, за да се освободи, но натискът на тялото му не й позволяваше.
- Ще се научиш да ме уважаваш, Сакура... – отново прошепна той и започна да целува шията й.
- Не! Махни се! Махни се от мен! – викаше момичето, подтискайки сълзите, които напираха в очите й. Тя отчаяно се бореше да се измъкне, но безуспешно.
- Не разбра ли, че няма накъде да мръднеш, мила? – попита с подигравателен тон той момичето под него. Отново започна да целува шията й, като разкопчаваше сутиена й.
- Не го прави... – на очите й се бяха напълнили със сълзи. Тя вече не ги подтискаше, а ги остави да падат свободно. В този момент Итачи се отдръпна.
- Следващият път, преди да решиш да ме обиждаш, ще си помислиш добре, Черешово цветче! – прошепна той в ухото й. След това се премести на другата страна на леглото.
На Сакура й отне време да се свести. Тя побърза да се отдалечи възможно най – много от него. Момичето все още плачеше... тихо, но все пак плачеше. След около 5 минути се сгуши в копринените чаршафи на голямото легло и заспа от изтощение. Итачи също се опитваше да заспи, но опитите му бяха неуспешни. Той постоянно мислеше за Сакура, и за това, което щеше да направи, ако не се бе опомнил навреме. Така, спяща до него, тя изглеждаше толкова крехка. Лицето и излъчваше топлота и невинност.
- Сакура... – прошепна младият мъж. Момичето леко се размърда, което накара Итачи леко да се притесни. Тя започна да се върти и да говори нещо насън. Очевидно сънуваше кошмар. Бълнуването й продължи около час, в който черноокия постоянно я наблюдаваше, да не би нещо да й стане. После заспа спокойно. Той постоянно я наблюдаваше. Имаше чувството, че може да остане така до сутринта и да я гледа как спи. Младият мъж отново си помисли колко крехка и ранима изглеждаше. Изведнъж Сакура се приближи и се сгуши в него. Явно не осъзнаваше какво прави.
„Защо пък не?” – помисли си той. След малко и двамата спяха спокойно.
--------
В лагера на Наруто, Саске и Какаши
Наруто се събуди. От притеснение не можеше да спи. Той реши да излезе и да се поразходи, за да може да помисли. Стана тихо, за да не събуди останалите, и излезе. След около 5 минути вървене, той стигна до едно поточе. Легна на меката трева и погледна звездите. Те бяха толкова красиви. Започна да ги разглежда. Изведнъж му се стори, че в далечината видя една розова звезда, която сякаш му се усмихваше.
- Сакура... – прошепна русокосия. – Ще те върна... Обещавам ти!
Наруто остана там, докато не усети чужда чакра.
Следва продължение...
---------------------------------------------------
Глава 11
Сакура се свлече на пода като безжизнена кукла. Очите й, мокри и подпухнали от плача, я правеха да изглежда като малко и беззащитно същество, оставено на произвола на съдбата. Розовата и коса се разстилаше като щит около нея, а няколко непокорни кичура бяха закрили лицето й. Итачи все още беше ядосан... Не, направо бесен. Той вдигна безжизненото тяло на момичето. Понесе го към леглото.
„Вече прекали, Черешово цветче...” – помисли си той. – „Сега ще те науча на обноски.”
Той постави тялото и на леглото. Момичето все още не се бе свестило. Итачи се зае да съблече дрехите й. Съблече блузата й, след това свали поличката й, и ги захвърли на пода. После се надвеси над нея.
- Тази нощ, Черешово цветче... Тази нощ ще се научиш да ме уважаваш! – прошепна тихо той. В този момент Сакура дойде в съзнание. Усещайки, че има някой над нея, тя бавно отвори очите си. В първия момент погледа й бе премрежен и тя не можеше да фокусира обекта пред нея. Постепенно зрението й се изясни, и тя видя Итачи над себе си.
- Какво, по дяволите правиш върху мен? – извика тя. – Махни се!
Започна да се бори, за да се освободи, но натискът на тялото му не й позволяваше.
- Ще се научиш да ме уважаваш, Сакура... – отново прошепна той и започна да целува шията й.
- Не! Махни се! Махни се от мен! – викаше момичето, подтискайки сълзите, които напираха в очите й. Тя отчаяно се бореше да се измъкне, но безуспешно.
- Не разбра ли, че няма накъде да мръднеш, мила? – попита с подигравателен тон той момичето под него. Отново започна да целува шията й, като разкопчаваше сутиена й.
- Не го прави... – на очите й се бяха напълнили със сълзи. Тя вече не ги подтискаше, а ги остави да падат свободно. В този момент Итачи се отдръпна.
- Следващият път, преди да решиш да ме обиждаш, ще си помислиш добре, Черешово цветче! – прошепна той в ухото й. След това се премести на другата страна на леглото.
На Сакура й отне време да се свести. Тя побърза да се отдалечи възможно най – много от него. Момичето все още плачеше... тихо, но все пак плачеше. След около 5 минути се сгуши в копринените чаршафи на голямото легло и заспа от изтощение. Итачи също се опитваше да заспи, но опитите му бяха неуспешни. Той постоянно мислеше за Сакура, и за това, което щеше да направи, ако не се бе опомнил навреме. Така, спяща до него, тя изглеждаше толкова крехка. Лицето и излъчваше топлота и невинност.
- Сакура... – прошепна младият мъж. Момичето леко се размърда, което накара Итачи леко да се притесни. Тя започна да се върти и да говори нещо насън. Очевидно сънуваше кошмар. Бълнуването й продължи около час, в който черноокия постоянно я наблюдаваше, да не би нещо да й стане. После заспа спокойно. Той постоянно я наблюдаваше. Имаше чувството, че може да остане така до сутринта и да я гледа как спи. Младият мъж отново си помисли колко крехка и ранима изглеждаше. Изведнъж Сакура се приближи и се сгуши в него. Явно не осъзнаваше какво прави.
„Защо пък не?” – помисли си той. След малко и двамата спяха спокойно.
--------
В лагера на Наруто, Саске и Какаши
Наруто се събуди. От притеснение не можеше да спи. Той реши да излезе и да се поразходи, за да може да помисли. Стана тихо, за да не събуди останалите, и излезе. След около 5 минути вървене, той стигна до едно поточе. Легна на меката трева и погледна звездите. Те бяха толкова красиви. Започна да ги разглежда. Изведнъж му се стори, че в далечината видя една розова звезда, която сякаш му се усмихваше.
- Сакура... – прошепна русокосия. – Ще те върна... Обещавам ти!
Наруто остана там, докато не усети чужда чакра.
Следва продължение...
Thэ Dark Angel- Админ (Шеф)
Re: Променена любов
Thэ Dark Angel Съб Окт 16, 2010 8:48 pm
Наруто остана там, докато не усети чужда чакра.
--------------------------------------------------------------
Глава 12
В първия момент, русокосия Шиноби се стресна, но позна чакрата.
- Какво правиш тук... Саске?
- Теб какво те засяга, глупако?
Наруто изсумтя презрително. През всичките тези години Саске не се бе променил изобщо.
- Извини ме, но нямам време да си говоря с теб. Трябва да намеря Сакура – чан. Ако онези идиоти са я докоснали дори с пръст, ще ги... – той не успя да довърши. Просто тръгна отново към гората.
- Наруто... И аз искам да намерим базата на Акатски. И после веднъж завинаги ще довърша Итачи! – тъмнокосия вече викаше. Наруто не отговори, а се запъти към пещерата.
Саске остана сам на полянката. Луната осветяваше водата. Светлината й придаваше магически вид. Саске седна на тревата и започна да гледа звездите. Те винаги му изглеждаха толкова далечни и необятни. Една розова звезда сякаш му се усмихваше. Тя му напомни на Сакура. Неговата съотборничка. Тази, която той винаги пренебрегваше. Тази, която той мислеше за малко и беззащитно момиченце, но тя го бе изненадала. Когато видя колко силна е станала, започна да я мисли за истинска нинджа. Нещо повече. В нощта, когато отново се върна в Коноха и я видя, Саске почувства нещо.
- Какво е това чувство? – каза си той – Дали... Не! Аз не бива да се размеквам! Не и точно сега, когато съм на крачка да постигна целта, за която цял живот съм мечтал. - С тези думи той стана и се запъти към пещерата. Изведнъж облаци покриха небето. Започна да вали пороен дъжд. Светкавици раздраха небето, заканвайки се бурята никога да не свърши.
------
В базата на Акатски
Итачи се бе събудил облян в пот. Всяка нощ той сънуваше един и същ кошмар. Кошмарът, в който той убива клана си, родителите си... Саске, който видя всичко, а все още бе малко момче. От малък той се бе научил какво значат думичките „омраза” и „отмъщение”.
СПОМЕН
Саске влетя в стаята. Гледката, която се разкри пред очите му, го шокира. Момчето видя на пода родителите си... убити.
- Но как... Защо?! – извика той. – Кой би направил това?
Единствената светлина, която имаше в стаята идваше от луната. Изведнъж от края на помещението един силует се показа. Саске видя по – големия си брат
- Итачи... защо го направи? – попита уплашено чернокосото момче.
- За да измеря силите си... – отговори му той.
КРАЙ НА СПОМЕНА
Итачи винаги се будеше и не можеше да заспи отново. Но не можеше да покаже слабост... Не и пред Акатски членовете. Те го мислеха за силен и безмилостен, и се бояха от него, но научеха ли, че изпитва чувства, малко или много, щяха да могат да го контролират. Изведнъж момичето в леглото му се размърда. Отнесен в мислите си, той съвсем бе забравил за съществуването му. Погледна към нея. Изглежда розовокоската отново сънуваше кошмар. Дишаше тежко и от очите й се стичаха сълзи.
***
Итачи и Саске се намираха в тъмна стая. И двамата бяха активирали своя Шаринган. Но никой от тях не нападаше. Изведнъж Саске взе катаната си и наръга Итачи.
- Клонинг?!? – извика той, когато по – големият Учиха изчезна. Изведнъж той се показа и атакува Саске в гръб, но той навреме го усети и избегна удара. Той атакува Итачи, но той се раздели на хиляди черни гарвани и изчезна. .
- Глупав, малки братко... – гласът му се чуваше от всички посоки. - Все още си толкова глупав.
В този миг Саске активира своя Мангекю Шаринган.
- Покажи се, Итачи! – извика той. – Или те е страх?
Той се огледа уплашено и се опита да се концентрира.
Тогава брат му се появи облегнат на стената срещу Саске.
- Хайде, малки братко. – прошепна той. – Убий ме! Какво чакаш?
Саске образува Чидори в ръката си и атакува. Чу се шум от чуруликането на хиляда птици. Той започна да се движи толкова бързо, че движенията му не можеха да се видят с невъоръжено око. Техниката му достигна Итачи. Саске видя как кръвта на брат му се стече по ръцете и дрехите му. За миг той стоеше неподвижен, гледайки брат си в очите. Бавно, Итачи започна да пада, докато не се отпусна безжизнено на земята.
***
- Сакура... Сакура, събуди се! – викаше Итачи.
- Нееее! – извика Сакура. Момичето рязко отвори очи. Зрението й бе замъглено от сълзите, а тялото й отказваше да се движи заради ужаса. Тя не знаеше къде се намира. Отне й няколко минути да се съвземе. И тогава го видя... това беше той! Беше тук... И беше жив!
- Успокой се, Черешово цветче. – прошепна Итачи – Това е само сън.
Момичето се разплака още повече и се гушна в него. Вдиша аромата му. Ухаеше на горски плодове. В първия момент тялото на Итачи се втвърди. Той не очакваше такава близост от нейна страна. Когато успя да се осъзнае и разбра какво прави, Сакура уплашено се отдръпна. Младият мъж не се учуди. Все пак, той бе убиец, а тя се страхуваше от него. Тъмнокосият не каза нищо, а излезе. Имаше нужда от свеж въздух. Дори и да излезеше на дъжда, искаше само да спре да мисли за нея. Чу се шум от затварянето на вратата. Когато остана сама, Сакура въздъхна. Тя самата не знаеше защо се хвърли така върху него. Но когато се събуди, тя имаше нужда да го усети. Да разбере, че диша... Да разбере, че живее. Но защо се тревожеше за него? Не трябваше ли да се безпокои за Саске? Не бе ли той момчето, в което тя бе влюбена? Хиляди въпроси изпълниха ума на момичето. Но въпреки това, когато погледнеше Итачи... започваше да се чувства особено. Когато го видя, тя бе поразена от приликата, която двамата братя имаха. Обаче Саске все още бе запазил част от своя детски вид, докато по – големия му брат вече бе истински мъж. Лицата и на двамата бяха непроницаеми, но също толкова красиви. А очите им бяха черни като нощта. Черни, като бездънна яма, заплашваща да те погълне. В комбинация с черните им коси, ярко контрастираха на бледата им кожа. Момичето заспа, мислейки за Итачи и това колко се радваше, че все пак още бе жив.
Следва продължение...
--------------------------------------------------------------
Глава 12
В първия момент, русокосия Шиноби се стресна, но позна чакрата.
- Какво правиш тук... Саске?
- Теб какво те засяга, глупако?
Наруто изсумтя презрително. През всичките тези години Саске не се бе променил изобщо.
- Извини ме, но нямам време да си говоря с теб. Трябва да намеря Сакура – чан. Ако онези идиоти са я докоснали дори с пръст, ще ги... – той не успя да довърши. Просто тръгна отново към гората.
- Наруто... И аз искам да намерим базата на Акатски. И после веднъж завинаги ще довърша Итачи! – тъмнокосия вече викаше. Наруто не отговори, а се запъти към пещерата.
Саске остана сам на полянката. Луната осветяваше водата. Светлината й придаваше магически вид. Саске седна на тревата и започна да гледа звездите. Те винаги му изглеждаха толкова далечни и необятни. Една розова звезда сякаш му се усмихваше. Тя му напомни на Сакура. Неговата съотборничка. Тази, която той винаги пренебрегваше. Тази, която той мислеше за малко и беззащитно момиченце, но тя го бе изненадала. Когато видя колко силна е станала, започна да я мисли за истинска нинджа. Нещо повече. В нощта, когато отново се върна в Коноха и я видя, Саске почувства нещо.
- Какво е това чувство? – каза си той – Дали... Не! Аз не бива да се размеквам! Не и точно сега, когато съм на крачка да постигна целта, за която цял живот съм мечтал. - С тези думи той стана и се запъти към пещерата. Изведнъж облаци покриха небето. Започна да вали пороен дъжд. Светкавици раздраха небето, заканвайки се бурята никога да не свърши.
------
В базата на Акатски
Итачи се бе събудил облян в пот. Всяка нощ той сънуваше един и същ кошмар. Кошмарът, в който той убива клана си, родителите си... Саске, който видя всичко, а все още бе малко момче. От малък той се бе научил какво значат думичките „омраза” и „отмъщение”.
СПОМЕН
Саске влетя в стаята. Гледката, която се разкри пред очите му, го шокира. Момчето видя на пода родителите си... убити.
- Но как... Защо?! – извика той. – Кой би направил това?
Единствената светлина, която имаше в стаята идваше от луната. Изведнъж от края на помещението един силует се показа. Саске видя по – големия си брат
- Итачи... защо го направи? – попита уплашено чернокосото момче.
- За да измеря силите си... – отговори му той.
КРАЙ НА СПОМЕНА
Итачи винаги се будеше и не можеше да заспи отново. Но не можеше да покаже слабост... Не и пред Акатски членовете. Те го мислеха за силен и безмилостен, и се бояха от него, но научеха ли, че изпитва чувства, малко или много, щяха да могат да го контролират. Изведнъж момичето в леглото му се размърда. Отнесен в мислите си, той съвсем бе забравил за съществуването му. Погледна към нея. Изглежда розовокоската отново сънуваше кошмар. Дишаше тежко и от очите й се стичаха сълзи.
***
Итачи и Саске се намираха в тъмна стая. И двамата бяха активирали своя Шаринган. Но никой от тях не нападаше. Изведнъж Саске взе катаната си и наръга Итачи.
- Клонинг?!? – извика той, когато по – големият Учиха изчезна. Изведнъж той се показа и атакува Саске в гръб, но той навреме го усети и избегна удара. Той атакува Итачи, но той се раздели на хиляди черни гарвани и изчезна. .
- Глупав, малки братко... – гласът му се чуваше от всички посоки. - Все още си толкова глупав.
В този миг Саске активира своя Мангекю Шаринган.
- Покажи се, Итачи! – извика той. – Или те е страх?
Той се огледа уплашено и се опита да се концентрира.
Тогава брат му се появи облегнат на стената срещу Саске.
- Хайде, малки братко. – прошепна той. – Убий ме! Какво чакаш?
Саске образува Чидори в ръката си и атакува. Чу се шум от чуруликането на хиляда птици. Той започна да се движи толкова бързо, че движенията му не можеха да се видят с невъоръжено око. Техниката му достигна Итачи. Саске видя как кръвта на брат му се стече по ръцете и дрехите му. За миг той стоеше неподвижен, гледайки брат си в очите. Бавно, Итачи започна да пада, докато не се отпусна безжизнено на земята.
***
- Сакура... Сакура, събуди се! – викаше Итачи.
- Нееее! – извика Сакура. Момичето рязко отвори очи. Зрението й бе замъглено от сълзите, а тялото й отказваше да се движи заради ужаса. Тя не знаеше къде се намира. Отне й няколко минути да се съвземе. И тогава го видя... това беше той! Беше тук... И беше жив!
- Успокой се, Черешово цветче. – прошепна Итачи – Това е само сън.
Момичето се разплака още повече и се гушна в него. Вдиша аромата му. Ухаеше на горски плодове. В първия момент тялото на Итачи се втвърди. Той не очакваше такава близост от нейна страна. Когато успя да се осъзнае и разбра какво прави, Сакура уплашено се отдръпна. Младият мъж не се учуди. Все пак, той бе убиец, а тя се страхуваше от него. Тъмнокосият не каза нищо, а излезе. Имаше нужда от свеж въздух. Дори и да излезеше на дъжда, искаше само да спре да мисли за нея. Чу се шум от затварянето на вратата. Когато остана сама, Сакура въздъхна. Тя самата не знаеше защо се хвърли така върху него. Но когато се събуди, тя имаше нужда да го усети. Да разбере, че диша... Да разбере, че живее. Но защо се тревожеше за него? Не трябваше ли да се безпокои за Саске? Не бе ли той момчето, в което тя бе влюбена? Хиляди въпроси изпълниха ума на момичето. Но въпреки това, когато погледнеше Итачи... започваше да се чувства особено. Когато го видя, тя бе поразена от приликата, която двамата братя имаха. Обаче Саске все още бе запазил част от своя детски вид, докато по – големия му брат вече бе истински мъж. Лицата и на двамата бяха непроницаеми, но също толкова красиви. А очите им бяха черни като нощта. Черни, като бездънна яма, заплашваща да те погълне. В комбинация с черните им коси, ярко контрастираха на бледата им кожа. Момичето заспа, мислейки за Итачи и това колко се радваше, че все пак още бе жив.
Следва продължение...
Thэ Dark Angel- Админ (Шеф)
Re: Променена любов
Thэ Dark Angel Съб Окт 16, 2010 8:48 pm
Момичето заспа, мислейки за Итачи и това колко се радваше, че все пак още бе жив.
-------------------------------------------------------
Глава 13
В тази така тъмна нощ, осветявана единствено от светкавиците, само един силует се виждаше. Итачи бе излязъл навън. Студеният дъжд пробождаше тялото му като безброй ледени игли, но на него не му пукаше. Косата му не бе вързана както винаги, а я бе пуснал да пада свободно. Няколко непокорни кичура се бяха полепили по красивото му лице и го закриваха. Той бе излязъл с мисълта да спре да мисли за розовокосото създание в стаята му. Но, по дяволите, защо не можеше да спре да мисли за нея? Той бе имал хиляди жени, коя от коя по – красиви, защо точно това дете бе привлякло вниманието му? С какво тя бе по – специална от другите? С необикновената си розова коса? Със смарагдово зелените си очи? Или може би със своя характер... Той се усмихна. Сакура винаги се държеше като малко дете.
- Не! – прошепна той. – Трябва да спра да мисля за нея...
Итачи въздъхна. Винаги, когато я видеше, той започваше да усеща нещо... нещо непознато. Чувство, което той отдавна бе забравил. Чувство, което си бе забранил да изпитва. Любов. Той я обичаше... Обичаше я. Влюби се в нея в момента, в който я целуна и тя изпадна в безсъзнание.
Спомен
Саске бе хванат в неговото генджутсу и изпадна в безсъзнание. След като Итачи успя да победи своя по-малък брат, той се насочи към Сакура.
- Виж ти! Какво имаме тук! - и с едно движение се озова зад розовокоската. –С теб ще се позабавляваме доста!
- Остави ме! – изкрещя момичето – Или ще те убия!
- Колко буен нрав имаш! – започна подигравателно той. – Но аз ще се погрижа това да се промени.
Момичето потрепери. През това време Саске вече идваше на себе си и бе видял цялата разиграла се сценка.
- Остави я! Тя нищо не ти е направила! – извика момчето.
Итачи не му обърна внимание. Вместо това се приближи до Сакура, а устните им бяха на милиметри едни от други. Той я хвана през кръста и я целуна. Сакура се опита да се освободи, но железния му захват не и позволяваше. Куноичито се бореше с всички сили, но безуспешно.
Край на спомена
Итачи въздъхна. Така му се искаше да се приближи до нея и да я целуне. Да я почувства. Да й каже, че я обича. Но не можеше. Той не биваше да показва слабост... Заради никого и заради нищо. Но тази розовокоска го подлудяваше. Всеки път, когато се приближеше до нея, започваше да си представя какво щеше да направи на нея и крехкото й телце.
- Да... – прошепна той. – Подлудяваш ме, Черешово цветче.
След около половин час, чернокоското реши, че е време да се прибира. Беше му станало студено и целия трепереше, но най – много искаше да зърне розовокосото създание, което сигурно вече бе заспало.
Итачи стигна до вратата на стаята си и я отвори. Първото нещо, което привлече вниманието му, бе Сакура. Тя бе заспала спокойно, като дете, малко и беззащитно. Момичето бе изритало чаршафа и сега бе само по късата нощничка, която разкриваше доста от нея. Плътните й устни бяха леко разтворени, а розовата й коса се бе разстлала небрежно по възглавницата. Сакура изглеждаше страшно секси и младият мъж не можеше да не го забележи. Той започна да съблича мокрите си дрехи и когато бе готов се пъхна под завивките, тъй като целия трепереше. Но не можеше да заспи. Гледаше Сакура и отново си помисли колко е специална.
Следва продължение...
-------------------------------------------------------
Глава 13
В тази така тъмна нощ, осветявана единствено от светкавиците, само един силует се виждаше. Итачи бе излязъл навън. Студеният дъжд пробождаше тялото му като безброй ледени игли, но на него не му пукаше. Косата му не бе вързана както винаги, а я бе пуснал да пада свободно. Няколко непокорни кичура се бяха полепили по красивото му лице и го закриваха. Той бе излязъл с мисълта да спре да мисли за розовокосото създание в стаята му. Но, по дяволите, защо не можеше да спре да мисли за нея? Той бе имал хиляди жени, коя от коя по – красиви, защо точно това дете бе привлякло вниманието му? С какво тя бе по – специална от другите? С необикновената си розова коса? Със смарагдово зелените си очи? Или може би със своя характер... Той се усмихна. Сакура винаги се държеше като малко дете.
- Не! – прошепна той. – Трябва да спра да мисля за нея...
Итачи въздъхна. Винаги, когато я видеше, той започваше да усеща нещо... нещо непознато. Чувство, което той отдавна бе забравил. Чувство, което си бе забранил да изпитва. Любов. Той я обичаше... Обичаше я. Влюби се в нея в момента, в който я целуна и тя изпадна в безсъзнание.
Спомен
Саске бе хванат в неговото генджутсу и изпадна в безсъзнание. След като Итачи успя да победи своя по-малък брат, той се насочи към Сакура.
- Виж ти! Какво имаме тук! - и с едно движение се озова зад розовокоската. –С теб ще се позабавляваме доста!
- Остави ме! – изкрещя момичето – Или ще те убия!
- Колко буен нрав имаш! – започна подигравателно той. – Но аз ще се погрижа това да се промени.
Момичето потрепери. През това време Саске вече идваше на себе си и бе видял цялата разиграла се сценка.
- Остави я! Тя нищо не ти е направила! – извика момчето.
Итачи не му обърна внимание. Вместо това се приближи до Сакура, а устните им бяха на милиметри едни от други. Той я хвана през кръста и я целуна. Сакура се опита да се освободи, но железния му захват не и позволяваше. Куноичито се бореше с всички сили, но безуспешно.
Край на спомена
Итачи въздъхна. Така му се искаше да се приближи до нея и да я целуне. Да я почувства. Да й каже, че я обича. Но не можеше. Той не биваше да показва слабост... Заради никого и заради нищо. Но тази розовокоска го подлудяваше. Всеки път, когато се приближеше до нея, започваше да си представя какво щеше да направи на нея и крехкото й телце.
- Да... – прошепна той. – Подлудяваш ме, Черешово цветче.
След около половин час, чернокоското реши, че е време да се прибира. Беше му станало студено и целия трепереше, но най – много искаше да зърне розовокосото създание, което сигурно вече бе заспало.
Итачи стигна до вратата на стаята си и я отвори. Първото нещо, което привлече вниманието му, бе Сакура. Тя бе заспала спокойно, като дете, малко и беззащитно. Момичето бе изритало чаршафа и сега бе само по късата нощничка, която разкриваше доста от нея. Плътните й устни бяха леко разтворени, а розовата й коса се бе разстлала небрежно по възглавницата. Сакура изглеждаше страшно секси и младият мъж не можеше да не го забележи. Той започна да съблича мокрите си дрехи и когато бе готов се пъхна под завивките, тъй като целия трепереше. Но не можеше да заспи. Гледаше Сакура и отново си помисли колко е специална.
Следва продължение...
Thэ Dark Angel- Админ (Шеф)
Re: Променена любов
maradeni123 Чет Мар 15, 2012 1:42 am
Сасусаку първият ми фик
1 ГЛАВА:
Беше обед когато се чуваха, силни удари от село Коноха. Сакура тичаше из, болницата когато бързаше притеснена, да помага на наранените хора. Когато превърши малко и се, ослободи, се затича към изхода и, какво да види една възрасна жена прегърнала внучка си с затворени очи чакашти всеки миг смърта, защото бяха нападнати от Саигатсу. Сакура се затича към тях спасиги и, го остави на бесзопасно място. След това се върна при Саигатсу и му каза с хладен глас:
-Бйи се с, някой с твоята сила. И го, погледна с намръщени вежди.
-Хаха, Сакура ти да не си по силна от тях. Пресмя и се той.
-Пробвай.
-Ти спаси тях, но дали ще спасиш себе си. Затича се той към нея но нещо застана, пред Сакура.
-Л-Лии...какво правиш тук?.
-Сакура-сама, аз ти обещах че ще те защитавам забрави ли?. Подкачия Лии.
-Амм...аз съм тук все пак...о,не неми казвайте че сте ме забравили. Испогледаха го Сакура и Лии.
-Не, спокойно не съм те забравил Саигатсу. Лии вече беше готов за атака, когато прошепна на Саскура да бяга.
-Благодаря ти, Лии. Затича се Сакура, поглеждаики надзад. ''Знам че не трябваше да те, оставям Лии но...трябва да свърша друга работа''. Когато Сакура вече беше на мястото където тринира Наруто. Тя видя, как Саске и Наруто се биеха с последни сили. Момичето веднага, си спомни случката която се биеха, преди 3 години на покрива на болницата. Сакура веднага се осъзна, когато забеляза Саске и Наруто във, въздоха вече с последни сили единият, с Чидори а другия със Расенган един срещу друг, Сакура си раствори по широко очите и се затича към тях, викашта.
-НЕЕЕ. Когато вече си беше отворила насълзените очи, тя вече беше бежду тях, спряли атаките си. И гледат втренчено но вече, им се вартеше всичко бяха силно замаяни. Те припадаха, Сакура се опита да одържи и двамата но не оспя, те бяха доста тешки и затова падна с тях.
ЕДНА СЕДМИЦА ПО КЪСНО:
Сакура отвори вратата на Наруто, той вече беше седнал на леглото си, закопчаваше ризата си.
-Оо, Сакура-чан. Зарадва се Наруто на посещението и.
-Исписаха ли те вече Наруто.
-Мхм...да най-сетне, ще мога да хапна топъл Рамен. Усмихна се до оши момчето. Сакура леко само се усмихна.
-Какво има, Сакура-чан. Попита я леко растревожено, пак ли се претисняваш за Саске. Тя само наведе глава мълчеливо.
-Спокойно Сакура-чан, нали днес баба-Цунаде ще дойде. Сакура поклати глава и се запътиха, към стаята на Саске те отвориха и, видяха Саске който лежеше във леглото си и, гледаше към прозореца.
-Йо...Саске, как си днес. Попита го с среиозна фезйономия Наруто. Саске ништо не му отговори а, просто си гледаше към прозореца мълчеливо. Беше тохо, около 1 мин. докато не влезе Хокагето.
-Здравейте на всички. поздрави ги жената, те кимнаха само и я гледаха втренчено.
-Саске,утре щом те испишат Сакура ще дойде да те вземе и, ще те доведе в съда да решим какво ще правим и, какво ще ти е наказанието.
-Но, Цунаде-сама той трябва да се е съгласил да остане в селото за да, има наказание.
-Той се е съгласил Сакура, вчера дойдох и си поговорих ме с него. Наруто и Сакура се изгледаха изненадено на, Сакура очите се насълзиха тя тръгна към вратата, когато беше спряна от гласа на Хокагето.
-Сакура преди да, излезеш да не забравиш да вземеше утре Саске в 8:30 че делото е в 9:00. Сакура само кимна с гръб към тях и излезе.
-Ехехее, значи Саске ще осртанеш тук с най-добрия си приятел. Саске се обърна към прозореца и измрънка.
-Аха.
НА ДРУГИЯ ДЕН:
Сакура вече беше там в 8:00 и, седеше на стола който беше пред вратата на Саске. Сакура беше се замислила силно че даже не осети че Саске стой пред нея, Сакура се стресна и бързо се исправи.
-Толкова, ли съм страшен. Сакура си отвори по широко очите, и поклати главате си в знака на ''не'' Саске се засмя леко една забележимо.
-Ще, тръгваме ли?. Попита я по сериозно момчето. Сакура се осъзна.
-Д-да. Той тръгна пред нея а, тя след него след 1 мин. те вече бяха навън. Саске се спря и, си пое дълбоко въздох а, момичето го гледаше. Те вървяха без, да обелят и една дума докато.
-Йо. Те се обърнаха, и видяха белокос мъж с маска на лицето и книжка в руката.
-Към съда, ли сте се запътили.
-Да. Отговори Саске а, Сакура кимна.
-Е, ми да вървим заедно тогава. Те тръгнаха пак докато след 1мин. не проговори Какаши.
-Саске, какво мислиш да правиш ако те ослободят?.
-Ще, живея. Отговори спокойно, чернокошия. Сакура го погледна изненадено, Какаши не се изненада.
-Това е добре, Саске. Те вече бяха стигнали, веднага штом влязоха АНБУ хванаха Саске и, му сложиха токови белезници че ако се опита нещо да бяга или исползва чакра, ще го одари ток. Сакура се претисни малко но ного го поведоха на друга стран, а Какаши и Сакура им показаха къде да влязат. Сакура видя че не, бяха само те а, там бяха и Наруто, Хината,Нежи,Рок-Лии, и Ино. Сакура и Какаши като седнаха вече, влезе Хокагето с секретарката си след това влязоха и, наказателите и последен Саске с АНБУ. Сакура като го видя веднага се натъжи.
-Спокойно, Сакура-чан. Наруто я оспокояваше и хвана раката и.
-Така да започваме. Една възрасна жена се обади от наказателите. Сакура стисна раката на Наруто но не се осещаше.
-Така, Саске претполагам че знаеш защо си тук нали. Попита го, наказателката.
-Да.
-Цунаде да имаш с, какво да защитиш нашия обвиняем.
-Да. Исправи се Хокагето.
-Слушаме.
-Първо, Саске Учиха ни помогна да убием Орачимару най-големият ни врак който уби третия Хокаге, след това уби и Итачи Учиха по големият си брат който същто искаше да разруши селото ни.
-Да, това е вярно. Провикнаха се налазателите.
-А, как ще го защитиш че той самия искаше да разруши селото ни.
-Той беше, излуган от Орачимару че заради селото по големият Очиха бил умрял, апък и сега ако искате да убиете Саске Учиха той е единствения наследник, такаче той трябва да вастанови клана си. Сакура се учуди от защитата на Цунадето, но все пак тя си е права.
-Добре да обсъдим в стаята отзад, какво ще е наказанието на Саске Учиха. Сакура даже сега беше още по притеснена но преди да излезе Цунадето и, намигна в знак че я оспокоява да не се претиснява за нищо. Саске си беше в килията и чакаше да чуе, наказанието си.
ТРИ ЧАСА ПО КЪСНО:
Ето че пак се започна, наказателите погледнаха Саске и възрасната жена се исправи и започна да казва какво, е наказанието на Саске.
-Учиха Саске реших ме да не те осъждаме, на смърт или да лежиш 10год. в затвора ами...да отидеш на мисия с АНБУ и, уживееш и се справиш значи си достоен за нашето село но преди да, отидеш на мисията с АНБУ трябва да се ожениш и да въстановяваш клана си това е за слободен си.
-Благодаря ви, госпожо наказател.
-Не на мен, а на Хокагето че те защити и намери толкова пречини.
-Да, права сте. Сакура и другите се радваха толкова много а, Сакура направо неможеше да повярва. След като свърши всичко, излязоха навън и Цунадето ги поткани.
-Ей, хайде довечера да излезем ако искате. И всички се вцепениха освен Саске, и всички в един глас.
-ИМАМЕ РАБОТА. И се забързаха да си тръгнат защото, ако бяха излезнали довечера с нея тя така, щеше да се напие че направо сигорно нямаше да могат да я приберат.
-Останаха само, Саске Сакура и, Хокагето.
-Е, добре тогава...а, за малко да забравя Сакура ще имаш ли нещо против Саске да остане при теб за три дена. Сакура се изчерви и, изненада и претисни.
-Н-не.
-Добре тогава, докато вастановиме апартамента ти Саске. Той кимна само.
-Добре тогава, аз тръгвам че имам много работа. Те кимнаха и гледаха как Цунадето си тръгваше. Сакура погледна Саске който още гледаше към жената с лека усмивка и, забеляза Сакура че го гледа, Сакура се стресна и изчерви когато Саске я погледан и я попита.
-Ще тръгваме ли. Тя кимна и те тръгнаха към апартамента и. След 20 мин. вече бяха пред вратата Сакура отвори вратата, вътре беше тъмно защото вече беше 18:35ч. Сакура светна лампите покании Саске вътре, той влезе и остана учуден че, вътре беше толкова чисто и охаеше на свежо.
-Готино местенце си имаш. Саскура се усмихна и му благодари, за комплимента.
-Ела ще ти покажа стаята ти и, банята. Те се качиха нагоре по стълбите Сакура му показа, стаята и банята и, му даде няколко дрехи от на баща и.
-Аз ще слезна, долу да приготвя за вечеря, какво ти се яде. Попита го тя.
-Няма значение, каквото ти прецениш. Момичето кимна и тръгна надолу по стълбите и, се запъти към кухнята.
СЛЕД ЧАС:
Сакура вече беше готова, с вечерята и чакаше Саске на масата вече. Тя чу зад гърба си да слиза Саске по стълбите, когато се обърна видя Саске в една тънка риза и панталони.
-Готова ли е вече, извинявай че те накарах да чакаш толкова време.
-Не, няма проблеми. Усмихна се момичето и, седнаха да вечерят. След около половин час вече бяха готови Сакура, раздигна масата и, оставаше само чйниите да измие.
-Сакура да ти помогна с нещо?. Попитая чернокосия.
-Не, не аз съм готова вече ти отивай да си почиваш. На него не му се спеше, но реши да я послуша. След 15мин. Сакура вече беше готова.
-Ох, готова съм сега само да се искъпя и съм готова. Сакура влезе в стаята си и, започна да рови по гардероба и шкафчетата, си за пижама сутиен и, гащички. Тя излезе от стаята си и влезе в банята започна да се съблича искъпа се, испра си дрехите на рака защото не бяха много но видя, в кохчето за мръсни дрехи там, бяха дрехите на Саске тя, реши и тях да испере.Тя вече беше готова излезе по халад от банята в стаята си, започна да се облича след това да си суши косата, и беше готова с това вече оправи си леглото за лягане и, легна но, нещо се чу клопане чвно Саске беше излезнал от стаята си. Тя реши да стане и да провери когато си подаде главата на вън, видя на Саске врата на стаята му беше леко отворена, тя видя защото беше до неината, стая. След като слизаше по стълбите се чудеше това дали е Саске или, крадец.
1 ГЛАВА:
Беше обед когато се чуваха, силни удари от село Коноха. Сакура тичаше из, болницата когато бързаше притеснена, да помага на наранените хора. Когато превърши малко и се, ослободи, се затича към изхода и, какво да види една възрасна жена прегърнала внучка си с затворени очи чакашти всеки миг смърта, защото бяха нападнати от Саигатсу. Сакура се затича към тях спасиги и, го остави на бесзопасно място. След това се върна при Саигатсу и му каза с хладен глас:
-Бйи се с, някой с твоята сила. И го, погледна с намръщени вежди.
-Хаха, Сакура ти да не си по силна от тях. Пресмя и се той.
-Пробвай.
-Ти спаси тях, но дали ще спасиш себе си. Затича се той към нея но нещо застана, пред Сакура.
-Л-Лии...какво правиш тук?.
-Сакура-сама, аз ти обещах че ще те защитавам забрави ли?. Подкачия Лии.
-Амм...аз съм тук все пак...о,не неми казвайте че сте ме забравили. Испогледаха го Сакура и Лии.
-Не, спокойно не съм те забравил Саигатсу. Лии вече беше готов за атака, когато прошепна на Саскура да бяга.
-Благодаря ти, Лии. Затича се Сакура, поглеждаики надзад. ''Знам че не трябваше да те, оставям Лии но...трябва да свърша друга работа''. Когато Сакура вече беше на мястото където тринира Наруто. Тя видя, как Саске и Наруто се биеха с последни сили. Момичето веднага, си спомни случката която се биеха, преди 3 години на покрива на болницата. Сакура веднага се осъзна, когато забеляза Саске и Наруто във, въздоха вече с последни сили единият, с Чидори а другия със Расенган един срещу друг, Сакура си раствори по широко очите и се затича към тях, викашта.
-НЕЕЕ. Когато вече си беше отворила насълзените очи, тя вече беше бежду тях, спряли атаките си. И гледат втренчено но вече, им се вартеше всичко бяха силно замаяни. Те припадаха, Сакура се опита да одържи и двамата но не оспя, те бяха доста тешки и затова падна с тях.
ЕДНА СЕДМИЦА ПО КЪСНО:
Сакура отвори вратата на Наруто, той вече беше седнал на леглото си, закопчаваше ризата си.
-Оо, Сакура-чан. Зарадва се Наруто на посещението и.
-Исписаха ли те вече Наруто.
-Мхм...да най-сетне, ще мога да хапна топъл Рамен. Усмихна се до оши момчето. Сакура леко само се усмихна.
-Какво има, Сакура-чан. Попита я леко растревожено, пак ли се претисняваш за Саске. Тя само наведе глава мълчеливо.
-Спокойно Сакура-чан, нали днес баба-Цунаде ще дойде. Сакура поклати глава и се запътиха, към стаята на Саске те отвориха и, видяха Саске който лежеше във леглото си и, гледаше към прозореца.
-Йо...Саске, как си днес. Попита го с среиозна фезйономия Наруто. Саске ништо не му отговори а, просто си гледаше към прозореца мълчеливо. Беше тохо, около 1 мин. докато не влезе Хокагето.
-Здравейте на всички. поздрави ги жената, те кимнаха само и я гледаха втренчено.
-Саске,утре щом те испишат Сакура ще дойде да те вземе и, ще те доведе в съда да решим какво ще правим и, какво ще ти е наказанието.
-Но, Цунаде-сама той трябва да се е съгласил да остане в селото за да, има наказание.
-Той се е съгласил Сакура, вчера дойдох и си поговорих ме с него. Наруто и Сакура се изгледаха изненадено на, Сакура очите се насълзиха тя тръгна към вратата, когато беше спряна от гласа на Хокагето.
-Сакура преди да, излезеш да не забравиш да вземеше утре Саске в 8:30 че делото е в 9:00. Сакура само кимна с гръб към тях и излезе.
-Ехехее, значи Саске ще осртанеш тук с най-добрия си приятел. Саске се обърна към прозореца и измрънка.
-Аха.
НА ДРУГИЯ ДЕН:
Сакура вече беше там в 8:00 и, седеше на стола който беше пред вратата на Саске. Сакура беше се замислила силно че даже не осети че Саске стой пред нея, Сакура се стресна и бързо се исправи.
-Толкова, ли съм страшен. Сакура си отвори по широко очите, и поклати главате си в знака на ''не'' Саске се засмя леко една забележимо.
-Ще, тръгваме ли?. Попита я по сериозно момчето. Сакура се осъзна.
-Д-да. Той тръгна пред нея а, тя след него след 1 мин. те вече бяха навън. Саске се спря и, си пое дълбоко въздох а, момичето го гледаше. Те вървяха без, да обелят и една дума докато.
-Йо. Те се обърнаха, и видяха белокос мъж с маска на лицето и книжка в руката.
-Към съда, ли сте се запътили.
-Да. Отговори Саске а, Сакура кимна.
-Е, ми да вървим заедно тогава. Те тръгнаха пак докато след 1мин. не проговори Какаши.
-Саске, какво мислиш да правиш ако те ослободят?.
-Ще, живея. Отговори спокойно, чернокошия. Сакура го погледна изненадено, Какаши не се изненада.
-Това е добре, Саске. Те вече бяха стигнали, веднага штом влязоха АНБУ хванаха Саске и, му сложиха токови белезници че ако се опита нещо да бяга или исползва чакра, ще го одари ток. Сакура се претисни малко но ного го поведоха на друга стран, а Какаши и Сакура им показаха къде да влязат. Сакура видя че не, бяха само те а, там бяха и Наруто, Хината,Нежи,Рок-Лии, и Ино. Сакура и Какаши като седнаха вече, влезе Хокагето с секретарката си след това влязоха и, наказателите и последен Саске с АНБУ. Сакура като го видя веднага се натъжи.
-Спокойно, Сакура-чан. Наруто я оспокояваше и хвана раката и.
-Така да започваме. Една възрасна жена се обади от наказателите. Сакура стисна раката на Наруто но не се осещаше.
-Така, Саске претполагам че знаеш защо си тук нали. Попита го, наказателката.
-Да.
-Цунаде да имаш с, какво да защитиш нашия обвиняем.
-Да. Исправи се Хокагето.
-Слушаме.
-Първо, Саске Учиха ни помогна да убием Орачимару най-големият ни врак който уби третия Хокаге, след това уби и Итачи Учиха по големият си брат който същто искаше да разруши селото ни.
-Да, това е вярно. Провикнаха се налазателите.
-А, как ще го защитиш че той самия искаше да разруши селото ни.
-Той беше, излуган от Орачимару че заради селото по големият Очиха бил умрял, апък и сега ако искате да убиете Саске Учиха той е единствения наследник, такаче той трябва да вастанови клана си. Сакура се учуди от защитата на Цунадето, но все пак тя си е права.
-Добре да обсъдим в стаята отзад, какво ще е наказанието на Саске Учиха. Сакура даже сега беше още по притеснена но преди да излезе Цунадето и, намигна в знак че я оспокоява да не се претиснява за нищо. Саске си беше в килията и чакаше да чуе, наказанието си.
ТРИ ЧАСА ПО КЪСНО:
Ето че пак се започна, наказателите погледнаха Саске и възрасната жена се исправи и започна да казва какво, е наказанието на Саске.
-Учиха Саске реших ме да не те осъждаме, на смърт или да лежиш 10год. в затвора ами...да отидеш на мисия с АНБУ и, уживееш и се справиш значи си достоен за нашето село но преди да, отидеш на мисията с АНБУ трябва да се ожениш и да въстановяваш клана си това е за слободен си.
-Благодаря ви, госпожо наказател.
-Не на мен, а на Хокагето че те защити и намери толкова пречини.
-Да, права сте. Сакура и другите се радваха толкова много а, Сакура направо неможеше да повярва. След като свърши всичко, излязоха навън и Цунадето ги поткани.
-Ей, хайде довечера да излезем ако искате. И всички се вцепениха освен Саске, и всички в един глас.
-ИМАМЕ РАБОТА. И се забързаха да си тръгнат защото, ако бяха излезнали довечера с нея тя така, щеше да се напие че направо сигорно нямаше да могат да я приберат.
-Останаха само, Саске Сакура и, Хокагето.
-Е, добре тогава...а, за малко да забравя Сакура ще имаш ли нещо против Саске да остане при теб за три дена. Сакура се изчерви и, изненада и претисни.
-Н-не.
-Добре тогава, докато вастановиме апартамента ти Саске. Той кимна само.
-Добре тогава, аз тръгвам че имам много работа. Те кимнаха и гледаха как Цунадето си тръгваше. Сакура погледна Саске който още гледаше към жената с лека усмивка и, забеляза Сакура че го гледа, Сакура се стресна и изчерви когато Саске я погледан и я попита.
-Ще тръгваме ли. Тя кимна и те тръгнаха към апартамента и. След 20 мин. вече бяха пред вратата Сакура отвори вратата, вътре беше тъмно защото вече беше 18:35ч. Сакура светна лампите покании Саске вътре, той влезе и остана учуден че, вътре беше толкова чисто и охаеше на свежо.
-Готино местенце си имаш. Саскура се усмихна и му благодари, за комплимента.
-Ела ще ти покажа стаята ти и, банята. Те се качиха нагоре по стълбите Сакура му показа, стаята и банята и, му даде няколко дрехи от на баща и.
-Аз ще слезна, долу да приготвя за вечеря, какво ти се яде. Попита го тя.
-Няма значение, каквото ти прецениш. Момичето кимна и тръгна надолу по стълбите и, се запъти към кухнята.
СЛЕД ЧАС:
Сакура вече беше готова, с вечерята и чакаше Саске на масата вече. Тя чу зад гърба си да слиза Саске по стълбите, когато се обърна видя Саске в една тънка риза и панталони.
-Готова ли е вече, извинявай че те накарах да чакаш толкова време.
-Не, няма проблеми. Усмихна се момичето и, седнаха да вечерят. След около половин час вече бяха готови Сакура, раздигна масата и, оставаше само чйниите да измие.
-Сакура да ти помогна с нещо?. Попитая чернокосия.
-Не, не аз съм готова вече ти отивай да си почиваш. На него не му се спеше, но реши да я послуша. След 15мин. Сакура вече беше готова.
-Ох, готова съм сега само да се искъпя и съм готова. Сакура влезе в стаята си и, започна да рови по гардероба и шкафчетата, си за пижама сутиен и, гащички. Тя излезе от стаята си и влезе в банята започна да се съблича искъпа се, испра си дрехите на рака защото не бяха много но видя, в кохчето за мръсни дрехи там, бяха дрехите на Саске тя, реши и тях да испере.Тя вече беше готова излезе по халад от банята в стаята си, започна да се облича след това да си суши косата, и беше готова с това вече оправи си леглото за лягане и, легна но, нещо се чу клопане чвно Саске беше излезнал от стаята си. Тя реши да стане и да провери когато си подаде главата на вън, видя на Саске врата на стаята му беше леко отворена, тя видя защото беше до неината, стая. След като слизаше по стълбите се чудеше това дали е Саске или, крадец.
maradeni123- Новак
Re: Променена любов
maradeni123 Чет Мар 15, 2012 1:48 am
Сасусаку първият ми фик
1 ГЛАВА:
Беше обед когато се чуваха, силни удари от село Коноха. Сакура тичаше из, болницата когато бързаше притеснена, да помага на наранените хора. Когато превърши малко и се, ослободи, се затича към изхода и, какво да види една възрасна жена прегърнала внучка си с затворени очи чакашти всеки миг смърта, защото бяха нападнати от Саигатсу. Сакура се затича към тях спасиги и, го остави на бесзопасно място. След това се върна при Саигатсу и му каза с хладен глас:
-Бйи се с, някой с твоята сила. И го, погледна с намръщени вежди.
-Хаха, Сакура ти да не си по силна от тях. Пресмя и се той.
-Пробвай.
-Ти спаси тях, но дали ще спасиш себе си. Затича се той към нея но нещо застана, пред Сакура.
-Л-Лии...какво правиш тук?.
-Сакура-сама, аз ти обещах че ще те защитавам забрави ли?. Подкачия Лии.
-Амм...аз съм тук все пак...о,не неми казвайте че сте ме забравили. Испогледаха го Сакура и Лии.
-Не, спокойно не съм те забравил Саигатсу. Лии вече беше готов за атака, когато прошепна на Саскура да бяга.
-Благодаря ти, Лии. Затича се Сакура, поглеждаики надзад. ''Знам че не трябваше да те, оставям Лии но...трябва да свърша друга работа''. Когато Сакура вече беше на мястото където тринира Наруто. Тя видя, как Саске и Наруто се биеха с последни сили. Момичето веднага, си спомни случката която се биеха, преди 3 години на покрива на болницата. Сакура веднага се осъзна, когато забеляза Саске и Наруто във, въздоха вече с последни сили единият, с Чидори а другия със Расенган един срещу друг, Сакура си раствори по широко очите и се затича към тях, викашта.
-НЕЕЕ. Когато вече си беше отворила насълзените очи, тя вече беше бежду тях, спряли атаките си. И гледат втренчено но вече, им се вартеше всичко бяха силно замаяни. Те припадаха, Сакура се опита да одържи и двамата но не оспя, те бяха доста тешки и затова падна с тях.
ЕДНА СЕДМИЦА ПО КЪСНО:
Сакура отвори вратата на Наруто, той вече беше седнал на леглото си, закопчаваше ризата си.
-Оо, Сакура-чан. Зарадва се Наруто на посещението и.
-Исписаха ли те вече Наруто.
-Мхм...да най-сетне, ще мога да хапна топъл Рамен. Усмихна се до оши момчето. Сакура леко само се усмихна.
-Какво има, Сакура-чан. Попита я леко растревожено, пак ли се претисняваш за Саске. Тя само наведе глава мълчеливо.
-Спокойно Сакура-чан, нали днес баба-Цунаде ще дойде. Сакура поклати глава и се запътиха, към стаята на Саске те отвориха и, видяха Саске който лежеше във леглото си и, гледаше към прозореца.
-Йо...Саске, как си днес. Попита го с среиозна фезйономия Наруто. Саске ништо не му отговори а, просто си гледаше към прозореца мълчеливо. Беше тохо, около 1 мин. докато не влезе Хокагето.
-Здравейте на всички. поздрави ги жената, те кимнаха само и я гледаха втренчено.
-Саске,утре щом те испишат Сакура ще дойде да те вземе и, ще те доведе в съда да решим какво ще правим и, какво ще ти е наказанието.
-Но, Цунаде-сама той трябва да се е съгласил да остане в селото за да, има наказание.
-Той се е съгласил Сакура, вчера дойдох и си поговорих ме с него. Наруто и Сакура се изгледаха изненадено на, Сакура очите се насълзиха тя тръгна към вратата, когато беше спряна от гласа на Хокагето.
-Сакура преди да, излезеш да не забравиш да вземеше утре Саске в 8:30 че делото е в 9:00. Сакура само кимна с гръб към тях и излезе.
-Ехехее, значи Саске ще осртанеш тук с най-добрия си приятел. Саске се обърна към прозореца и измрънка.
-Аха.
НА ДРУГИЯ ДЕН:
Сакура вече беше там в 8:00 и, седеше на стола който беше пред вратата на Саске. Сакура беше се замислила силно че даже не осети че Саске стой пред нея, Сакура се стресна и бързо се исправи.
-Толкова, ли съм страшен. Сакура си отвори по широко очите, и поклати главате си в знака на ''не'' Саске се засмя леко една забележимо.
-Ще, тръгваме ли?. Попита я по сериозно момчето. Сакура се осъзна.
-Д-да. Той тръгна пред нея а, тя след него след 1 мин. те вече бяха навън. Саске се спря и, си пое дълбоко въздох а, момичето го гледаше. Те вървяха без, да обелят и една дума докато.
-Йо. Те се обърнаха, и видяха белокос мъж с маска на лицето и книжка в руката.
-Към съда, ли сте се запътили.
-Да. Отговори Саске а, Сакура кимна.
-Е, ми да вървим заедно тогава. Те тръгнаха пак докато след 1мин. не проговори Какаши.
-Саске, какво мислиш да правиш ако те ослободят?.
-Ще, живея. Отговори спокойно, чернокошия. Сакура го погледна изненадено, Какаши не се изненада.
-Това е добре, Саске. Те вече бяха стигнали, веднага штом влязоха АНБУ хванаха Саске и, му сложиха токови белезници че ако се опита нещо да бяга или исползва чакра, ще го одари ток. Сакура се претисни малко но ного го поведоха на друга стран, а Какаши и Сакура им показаха къде да влязат. Сакура видя че не, бяха само те а, там бяха и Наруто, Хината,Нежи,Рок-Лии, и Ино. Сакура и Какаши като седнаха вече, влезе Хокагето с секретарката си след това влязоха и, наказателите и последен Саске с АНБУ. Сакура като го видя веднага се натъжи.
-Спокойно, Сакура-чан. Наруто я оспокояваше и хвана раката и.
-Така да започваме. Една възрасна жена се обади от наказателите. Сакура стисна раката на Наруто но не се осещаше.
-Така, Саске претполагам че знаеш защо си тук нали. Попита го, наказателката.
-Да.
-Цунаде да имаш с, какво да защитиш нашия обвиняем.
-Да. Исправи се Хокагето.
-Слушаме.
-Първо, Саске Учиха ни помогна да убием Орачимару най-големият ни врак който уби третия Хокаге, след това уби и Итачи Учиха по големият си брат който същто искаше да разруши селото ни.
-Да, това е вярно. Провикнаха се налазателите.
-А, как ще го защитиш че той самия искаше да разруши селото ни.
-Той беше, излуган от Орачимару че заради селото по големият Очиха бил умрял, апък и сега ако искате да убиете Саске Учиха той е единствения наследник, такаче той трябва да вастанови клана си. Сакура се учуди от защитата на Цунадето, но все пак тя си е права.
-Добре да обсъдим в стаята отзад, какво ще е наказанието на Саске Учиха. Сакура даже сега беше още по притеснена но преди да излезе Цунадето и, намигна в знак че я оспокоява да не се претиснява за нищо. Саске си беше в килията и чакаше да чуе, наказанието си.
ТРИ ЧАСА ПО КЪСНО:
Ето че пак се започна, наказателите погледнаха Саске и възрасната жена се исправи и започна да казва какво, е наказанието на Саске.
-Учиха Саске реших ме да не те осъждаме, на смърт или да лежиш 10год. в затвора ами...да отидеш на мисия с АНБУ и, уживееш и се справиш значи си достоен за нашето село но преди да, отидеш на мисията с АНБУ трябва да се ожениш и да въстановяваш клана си това е за слободен си.
-Благодаря ви, госпожо наказател.
-Не на мен, а на Хокагето че те защити и намери толкова пречини.
-Да, права сте. Сакура и другите се радваха толкова много а, Сакура направо неможеше да повярва. След като свърши всичко, излязоха навън и Цунадето ги поткани.
-Ей, хайде довечера да излезем ако искате. И всички се вцепениха освен Саске, и всички в един глас.
-ИМАМЕ РАБОТА. И се забързаха да си тръгнат защото, ако бяха излезнали довечера с нея тя така, щеше да се напие че направо сигорно нямаше да могат да я приберат.
-Останаха само, Саске Сакура и, Хокагето.
-Е, добре тогава...а, за малко да забравя Сакура ще имаш ли нещо против Саске да остане при теб за три дена. Сакура се изчерви и, изненада и претисни.
-Н-не.
-Добре тогава, докато вастановиме апартамента ти Саске. Той кимна само.
-Добре тогава, аз тръгвам че имам много работа. Те кимнаха и гледаха как Цунадето си тръгваше. Сакура погледна Саске който още гледаше към жената с лека усмивка и, забеляза Сакура че го гледа, Сакура се стресна и изчерви когато Саске я погледан и я попита.
-Ще тръгваме ли. Тя кимна и те тръгнаха към апартамента и. След 20 мин. вече бяха пред вратата Сакура отвори вратата, вътре беше тъмно защото вече беше 18:35ч. Сакура светна лампите покании Саске вътре, той влезе и остана учуден че, вътре беше толкова чисто и охаеше на свежо.
-Готино местенце си имаш. Саскура се усмихна и му благодари, за комплимента.
-Ела ще ти покажа стаята ти и, банята. Те се качиха нагоре по стълбите Сакура му показа, стаята и банята и, му даде няколко дрехи от на баща и.
-Аз ще слезна, долу да приготвя за вечеря, какво ти се яде. Попита го тя.
-Няма значение, каквото ти прецениш. Момичето кимна и тръгна надолу по стълбите и, се запъти към кухнята.
СЛЕД ЧАС:
Сакура вече беше готова, с вечерята и чакаше Саске на масата вече. Тя чу зад гърба си да слиза Саске по стълбите, когато се обърна видя Саске в една тънка риза и панталони.
-Готова ли е вече, извинявай че те накарах да чакаш толкова време.
-Не, няма проблеми. Усмихна се момичето и, седнаха да вечерят. След около половин час вече бяха готови Сакура, раздигна масата и, оставаше само чйниите да измие.
-Сакура да ти помогна с нещо?. Попитая чернокосия.
-Не, не аз съм готова вече ти отивай да си почиваш. На него не му се спеше, но реши да я послуша. След 15мин. Сакура вече беше готова.
-Ох, готова съм сега само да се искъпя и съм готова. Сакура влезе в стаята си и, започна да рови по гардероба и шкафчетата, си за пижама сутиен и, гащички. Тя излезе от стаята си и влезе в банята започна да се съблича искъпа се, испра си дрехите на рака защото не бяха много но видя, в кохчето за мръсни дрехи там, бяха дрехите на Саске тя, реши и тях да испере.Тя вече беше готова излезе по халад от банята в стаята си, започна да се облича след това да си суши косата, и беше готова с това вече оправи си леглото за лягане и, легна но, нещо се чу клопане чвно Саске беше излезнал от стаята си. Тя реши да стане и да провери когато си подаде главата на вън, видя на Саске врата на стаята му беше леко отворена, тя видя защото беше до неината, стая. След като слизаше по стълбите се чудеше това дали е Саске или, крадец.
maradeni123- Новак
Re: Променена любов
maradeni123 Чет Мар 15, 2012 1:09 pm
maradeni123 написа:ГЛАВА 2
След като Сакура, слизаше по стълбите видя как Саске гледа телевизия и, хапваше пуканки на Сакура англелите бяха искарани докато не видя че е Саске.
-О, и ти ли неможеше да заспиш. Попитая я Саске, но продължаваше да гледа към телевизора. Сакура се стресна от гласа му защото не учакваше да я забележи и проговори.
-А, д-да...аз,аз дойдох да си налея една чаша вода че нещо ми пресъхна гърлото. Измисли го веднага Сакура с несигорна усмивка.
-Аха. Той се осети, че Сакура го излъга но не каза нищо само се подсмихна леко. Сакура тръгна към кухнята, да си налее наистина вода, но Сакура забеляза че Саске идваше към нея, той застана до нея гледащ я със серйозен поглед, Сакура и тя го гледаше учудено.
-Какво има, Саске. Попита го тя претиснително.
-Сакура, искам да поговоря с теб за нещо много важно. Отговори и Саске с, сериозен глас. Сакура се съгласи и те седнаха в хола.
-Сакура, нали днес чу заповедите на наказателите. Сакура само кимна, с сериозен поглед но и, претиснен.
-Искам, ако ти си съгласна де...да се омъжиш за мен. Сакура имаше чуството че целия свят се строполиса на нея, но се осъзна.
-Н-но, защо мен Саске-кун.
-Защото, на теб мога да ти имам доверие. Сакура си мислеше точно, за това дали го обича още или просто и е, безразлично и коя ли ще избере Саске за годеница и, майка на неговото дете.
-Какво има...не ме, обичаш ли вече?. Попита я, с сериозен поглед Саске.
-Не е, това но...само защото ми имаш доверие ли, ще се омъжиш за мен.
-Мисля че е това, за сега но ако се омъжим може би, ще те и заобикна. Сакура просто си наведе главата, без да и се виждат очите защото бяха леко насълзени но, тя се исправи отново.
-Да, съгласна съм...ще ти родя, наследник. Саске се, очуди от отговора и и, той се исправи.
-Благодарч ти, Сакура...ще говоря с Цунаде, да приготви всичко още утре. Сакура само кимна, в знак на съгласие и, леко се усмихна. След като свършиха с разговора си, те отидоха да спят. Саске си лежеше на леглото, и гледаше към тавана мислещ за утре, той не беше щаслив че ще му правят свадба, и че ще се жени за Сакура но, нямаше избор само на нея можеше да има доверие. Сакура също беше, в леглото си легнала по ребро леко, се свила и гледаше през прозореца луната, и си мислеше дали е взела правилно решение или не.
НА ДРУГИЯ ДЕН:
-ВИЕ КАКВО?. Издаде се шум от кабинета на, Хокагето.
-Да, Цунаде решихме да се оженим. Отговори и, Саске. Хпкагето само седна на стола си и, погледна към Сакура която стоеше до Саске.
-Добре тогава...каква церемония да е голяма, или скромна. Попита ги тя с усмивка на лицето.
-Колкото си може да, не бъдем много хора. Саске каза, стодено. Сакура го гледаше и само се съгласяваше с, решенията на Саске.
-Добре тогава, елате тук отново след 4 часа, отидете сега да се приготвите аз, ще приготвя всичко и всички. Те кимнаха и излязоха от, офиса на Хокагето. Саске и Сакура бяха вече в апартамента.
-Сакура, имаш ли някой по иступани дрехи на, баща си. Провикна се Саске от стаята си.
-Да, ей сега ги нося. Сакура почука на вратата му, той отвори и беше по хавлия, вързана от кръста надолу. Сакура се исчерви подаде му бързо, дрехите и влезе в своята стая. Сакура затвори вратата, потпряла се на вратата с оскорено дишане и си помисли. ''Боже така ли ще е когато се оженим''. Момичето реши да побърза че времето, си минаваше. Тя мина през банята след което, започна да си суши косата, извади от гардероба си една бледо розова, рокля дълга до под коленете и. Тя застана пред, огледалото погледна към леко розовия и гланц, протегна рака към него взе го, след като се погледна в огледалото взе с котрето си и сложи, нежно на усните си след като свърши тя леко се исчерви защото, никога не беше си слагала за пред хората гланц, а и този гланц даже не беше нейн а на майка и. Сакура се исправи от стола.
-Добре готова съм. Проговори си само момичето. Изведнъж се почука на вратата, тя тръгна към нея когато я отвори, Саске също не беше лошо облечен той беше, със тънка риза офицялен панталон и, имаше тънка веришка на врата си, с знака на Учиха. Саке също остана изненадан от вида на Сакура но не го показа пред нея.
-Е, ще тръгваме ли?. Попита я той тръгвайки.
-Да. Тя тръгна след него. След 20 мин. вече бяха там. Вътре бяха Наруто, Хината, Лии, Какаши, Неджи, Тен-Тен, и Цунадето с секретарката си.
-Так, днес сме се сабрали да осъществим тази двойка. Хокагето започна церемонията.
СЛАД ПОЛОВИН ЧАС:
Всички минаха и, поздравиха двойката слад което вече беше залез слънце. Саске и Сакура вече, бяха в апартамента си. Те се качиха горе Саске влезе в стаята на Сакура след като се проблякоха Саске в неговата стая, Сакура в неината. Сакура се исправи от леглото си на което, седеше Саске се преближи към нея, овиваики раката си около талията и, Сакура се изчерви леко. Той доближи лицето си към нейното, и Сакура нейното към неговото и се целунаха, Саске започна да сваля леко Сакура на леглото, тя вече беше под него, той започна да я целува по врата, и леко с рака започна да сваля едната презрамка на ношницата и, той се исправи за да саблече тениската си и, пак легна върхо нея той вече беше саблякъм ношницата на Сакура и поиска позволение да, застане между краката и той проникна леко в нея, само една лека сълза се стече от дясното око на Сакура от болката, Саске я целуна отново по усните тя го, прегърна след 15 мин. Те бяха готови. Сакура се искъпа след това и Саске и, легнаха заедно Сакура беше с гръб към него, а той се приближи и я прегърна прес кръста тя осещаше топлината му.
maradeni123- Новак
Re: Променена любов
maradeni123 Пет Мар 16, 2012 1:04 am
[quote="maradeni123"]
След като Сакура, слизаше по стълбите видя как Саске гледа телевизия и, хапваше пуканки на Сакура англелите бяха искарани докато не видя че е Саске.
-О, и ти ли неможеше да заспиш. Попитая я Саске, но продължаваше да гледа към телевизора. Сакура се стресна от гласа му защото не учакваше да я забележи и проговори.
-А, д-да...аз,аз дойдох да си налея една чаша вода че нещо ми пресъхна гърлото. Измисли го веднага Сакура с несигорна усмивка.
-Аха. Той се осети, че Сакура го излъга но не каза нищо само се подсмихна леко. Сакура тръгна към кухнята, да си налее наистина вода, но Сакура забеляза че Саске идваше към нея, той застана до нея гледащ я със серйозен поглед, Сакура и тя го гледаше учудено.
-Какво има, Саске. Попита го тя претиснително.
-Сакура, искам да поговоря с теб за нещо много важно. Отговори и Саске с, сериозен глас. Сакура се съгласи и те седнаха в хола.
-Сакура, нали днес чу заповедите на наказателите. Сакура само кимна, с сериозен поглед но и, претиснен.
-Искам, ако ти си съгласна де...да се омъжиш за мен. Сакура имаше чуството че целия свят се строполиса на нея, но се осъзна.
-Н-но, защо мен Саске-кун.
-Защото, на теб мога да ти имам доверие. Сакура си мислеше точно, за това дали го обича още или просто и е, безразлично и коя ли ще избере Саске за годеница и, майка на неговото дете.
-Какво има...не ме, обичаш ли вече?. Попита я, с сериозен поглед Саске.
-Не е, това но...само защото ми имаш доверие ли, ще се омъжиш за мен.
-Мисля че е това, за сега но ако се омъжим може би, ще те и заобикна. Сакура просто си наведе главата, без да и се виждат очите защото бяха леко насълзени но, тя се исправи отново.
-Да, съгласна съм...ще ти родя, наследник. Саске се, очуди от отговора и и, той се исправи.
-Благодарч ти, Сакура...ще говоря с Цунаде, да приготви всичко още утре. Сакура само кимна, в знак на съгласие и, леко се усмихна. След като свършиха с разговора си, те отидоха да спят. Саске си лежеше на леглото, и гледаше към тавана мислещ за утре, той не беше щаслив че ще му правят свадба, и че ще се жени за Сакура но, нямаше избор само на нея можеше да има доверие. Сакура също беше, в леглото си легнала по ребро леко, се свила и гледаше през прозореца луната, и си мислеше дали е взела правилно решение или не.
НА ДРУГИЯ ДЕН:
-ВИЕ КАКВО?. Издаде се шум от кабинета на, Хокагето.
-Да, Цунаде решихме да се оженим. Отговори и, Саске. Хпкагето само седна на стола си и, погледна към Сакура която стоеше до Саске.
-Добре тогава...каква церемония да е голяма, или скромна. Попита ги тя с усмивка на лицето.
-Колкото си може да, не бъдем много хора. Саске каза, стодено. Сакура го гледаше и само се съгласяваше с, решенията на Саске.
-Добре тогава, елате тук отново след 4 часа, отидете сега да се приготвите аз, ще приготвя всичко и всички. Те кимнаха и излязоха от, офиса на Хокагето. Саске и Сакура бяха вече в апартамента.
-Сакура, имаш ли някой по иступани дрехи на, баща си. Провикна се Саске от стаята си.
-Да, ей сега ги нося. Сакура почука на вратата му, той отвори и беше по хавлия, вързана от кръста надолу. Сакура се исчерви подаде му бързо, дрехите и влезе в своята стая. Сакура затвори вратата, потпряла се на вратата с оскорено дишане и си помисли. ''Боже така ли ще е когато се оженим''. Момичето реши да побърза че времето, си минаваше. Тя мина през банята след което, започна да си суши косата, извади от гардероба си една бледо розова, рокля дълга до под коленете и. Тя застана пред, огледалото погледна към леко розовия и гланц, протегна рака към него взе го, след като се погледна в огледалото взе с котрето си и сложи, нежно на усните си след като свърши тя леко се исчерви защото, никога не беше си слагала за пред хората гланц, а и този гланц даже не беше нейн а на майка и. Сакура се исправи от стола.
-Добре готова съм. Проговори си само момичето. Изведнъж се почука на вратата, тя тръгна към нея когато я отвори, Саске също не беше лошо облечен той беше, със тънка риза офицялен панталон и, имаше тънка веришка на врата си, с знака на Учиха. Саке също остана изненадан от вида на Сакура но не го показа пред нея.
-Е, ще тръгваме ли?. Попита я той тръгвайки.
-Да. Тя тръгна след него. След 20 мин. вече бяха там. Вътре бяха Наруто, Хината, Лии, Какаши, Неджи, Тен-Тен, и Цунадето с секретарката си.
-Так, днес сме се сабрали да осъществим тази двойка. Хокагето започна церемонията.
СЛАД ПОЛОВИН ЧАС:
Всички минаха и, поздравиха двойката слад което вече беше залез слънце. Саске и Сакура вече, бяха в апартамента си. Те се качиха горе Саске влезе в стаята на Сакура след като се проблякоха Саске в неговата стая, Сакура в неината. Сакура се исправи от леглото си на което, седеше Саске се преближи към нея, овиваики раката си около талията и, Сакура се изчерви леко. Той доближи лицето си към нейното, и Сакура нейното към неговото и се целунаха, Саске започна да сваля леко Сакура на леглото, тя вече беше под него, той започна да я целува по врата, и леко с рака започна да сваля едната презрамка на ношницата и, той се исправи за да саблече тениската си и, пак легна върхо нея, доближи се към лицето и, пак я целуна страсно на Сакура също и стана хубаво и се махна страха и, те поиграха с езиците си, след което Саске започна да я целува по врата, Сакура си сложи рацете на голият му гръб, Саске си исправи главата и я погледна в очите който и бяха леко насълзени. Саске започна да сваля леко ношницата и, тя се исчерви леко но му даде позволение, ношницата и вече беше свалена и остана само по гащички тя, постави рацете на гардите си и гледаше настрани с зачервени бузи, защото Саске я гледаше изненадено, явно не е претполагал че има толкова хубаво тяло. Саске протегна рацете си към нейните и ги махна от, гърдите и той започна да ги докосва а, Сакура само затвори силно очи и захапала долната си устна. След това Саске постави раката си на единия и крак и го дръпна за да може, да влезе между краката и Сакура се стресна малко защото назнаеше колко ще я боли. Саске започна да я целува и през, това време той проникна леко в нея Сакура си отвори очите ряско и от едното и око се слече една малка сълза, Саске започна да се движи малко по бързо Сакура само стискаше в раката си половинка от чаршафа.
СЛЕД ПОЛОВИН ЧАС:
Саске стана от Сакура и се запъти към банята, Сакура просто се сви на топка Саске свърши с душа той влезе в стаята беше само по боксерки, той забеляза Сакура как лежи свита на топка седна на леглото до нея.
-Какво има Сакура?. Момичето дори не го беше чула, че той беше влязъл дори че е седнал до нея. Тя се исправи овила се с чаршафа.
-Н-нищо...добре съм. Усмихна се леко момичето след като стана, от леглото и излезе от стаята запътваща се към, банята. Сакура се върна от банята, в същата си ношница тя видя Саске легнал с гръб към нея и, реши че е заспал загаси лампата и, легна до него също с гръб към него. Но той се обърна към нея предърпвайки към него, Сакура само си отвори очите широко без да каже нищо, Саске само осети че тя е учудена и, леко се усмихна, и така заспаха.
НА СУТРИНТА:
Саске се пробуди, когато напипа мястото на Сакура нея я нямаше. Той се исправи, когато се облече и, изми очите и зъбите слезе долу, нея я нямаше в хола затова реши да провери във, кухнята тя беше там подчти готова с закуската.
-А, ти се сабуди. Видя го Сакура.
-Аха...тук охае вкусно.
-Благодаря е заповядай. Покани го Сакура да закусят. Те закусиха Сакура раздигна масата исчисти масата и тръгна, нагоре към стаята им за да я оправи, но Саске я последва, те вече бяха в стаята Саске седна на дивана който беше, в стаята им и гледаше Сакура как расчиства.
-Днес какво ще правим?. Попита я той.
-Незнам но аз имам, да ходя до магазина. Отговори му момичето.
-Е, добре тогава щом имаш какво да правиш днес аз ще изляза да тренирам, защото след две седмици ми е, мисията с АНБУ. Сакура щом чу това се спря и си наведе главата, Саске я забеляза и тръгна към нея.
-Благодаря ти. Чу се глас зад нея и, тя веднага си спомни случката преди, 3 год. тя се обърна към него с насълзени очи,
-Благодаря ти, че реши да ми родиш наследник...и, за това че знаеш че не те обичам толкова силно колкото ти мен но, все пак ти пак се съгласи да се омъжиш за мен. Сакура не каза нищо тя просто, мълчеше и сълзите и се стичаха. Саске излезе от стаята и, след това през изходната врата. Сакура чу как затвори външната врата и, се слече долу на земята с по висок тон на плач.
-ЗАЩО, защо...трябва да се случва това на мен. Тя продължаваше да плаче но след, няколко минути се осъзна и започна да си доисчиства стаята им, тя му пренесе дрехите в неината си стая защото, все пак вече спяха заедно. Сакура след половин час вече беше готова с, къщната работа и излезе от къщата и се запъти към магазина. Но тя видя че се заоблачаваше и, реши да побърза преди да е, заваляло дъжд. Сакура свърши с покупките но, навън вече валеше леко тя реши все пак да тръгне. Сакура точно посредата на пътя я хвана, най-големият дъжд тя се чудеше за Саске дали се е прибрал затова реши, да отиде да види дали е на поляната която той тренираше. Тя вече беше там но, него го нямаше затова бързо се обърна и си тръгна, тя вече беше близо до апартамента си, когато вече беше пред вратата си Саске и отвори преди да почука, той я дръпна бързо навътре и, затвори вратата.
-Къде ходиш толкова време. Повиши и тон Саске.
-Б-Бях до магазина. Оплаши се Сакура от сериозния поглед на Саске и повишения му тон.
-Толкова време се хубиш до този проклет магазин.
-Не, отидох да видя дали си се пребрал.
-Е, виждаш че съм тук. Саске и повиши по висок тон. Сакура се обърна, нервно и отиде в кухнята да приготвя, вечерята. Тя свърши с готвенето, сложи вечеря на Саске след което се къчи в стаята си. Саске забеляза че вечерята е готова но, видя че само на него му е сложила храна. Той се качи също, когато отвори вратата Сакура беше само по хавлия с гръб към него.
-Ох, боже какво правиш тук?. Стреснато и леко нервно попита Сакура.
-Защо си сложила вечеря само за мен?. Попита я сериозно момчето.
-Защото аз не съм гладна затова. Саске се доближи и се, хвърли на леглото.
-Тогава и аз, няма да ям.
-Как, така няма да ядеш.
-Ето така.
-Право каквото, искаш. Тя се обърна и тръгна към вратата но, Саске я хвана за раката и, застана зад нея близная по врата.
-К-какво правиш?. Попита го Сакура безсилна.
-Нали ми каза да правя каквото искам?. Той продължаваше да я целува по врата, след което тръгна да и, сваля хавлията но Сакура падна в краката му на колене потпряна на рацете си, с оскорено дишане. Саске се имихна дяволски и се наведе, и я взе на раце като булка.
-Какво правиш?. Попита го момичето изненадано.
-Сега ще видиш. Той я постави на леглото в, легнало положение и, той върху нея.
-Но, аз не иск. Беше прекъсната от целувката на Саске, той махна кърпата от тялото и, започна да я пипа по гърдите целувайки я по врата и усните, той подхлузваше раката си от корема надолу и проникна в нея с пръст. Сакура само го целуваше по страсно и го претискаше към себе си. Саске спря и погледна Сакура.
-Нали, не искаше или така ми се чу. Сакура стана сериозна след което го бутна от себе си и, стана от леглото овивайки се с кърпата.
-Знаеш ли какво, Саске-кун...офф просто остави. Тя излезе от стаята и, влезе в банята. Тя пусна душа капките се, стичаха по нежното и тяло а, тя мислеики за случката от по рано тя одари стената с рака и си помисли, ''Подиграва ли се със мен, или се подиграва с това че го обичам...мразя го''. стекоха се сълзи от очите и. След няколко минути тя беше готова облече се в банята, защото Саске сигорно пак щеше да направи нещо подомно като одеве. Сакура влезе тихо в стаята видя че Саске беше легнал по гръб и заспал дълбоко, изглеждаше че ги е чакал но не оспя да издържи и, заспа беше си саблекал дрехите беше само, по боксерки Сакура се изчерви но загаси лампата и легна леко със, гръб към него и така заспа.
maradeni123 написа:ГЛАВА 2
След като Сакура, слизаше по стълбите видя как Саске гледа телевизия и, хапваше пуканки на Сакура англелите бяха искарани докато не видя че е Саске.
-О, и ти ли неможеше да заспиш. Попитая я Саске, но продължаваше да гледа към телевизора. Сакура се стресна от гласа му защото не учакваше да я забележи и проговори.
-А, д-да...аз,аз дойдох да си налея една чаша вода че нещо ми пресъхна гърлото. Измисли го веднага Сакура с несигорна усмивка.
-Аха. Той се осети, че Сакура го излъга но не каза нищо само се подсмихна леко. Сакура тръгна към кухнята, да си налее наистина вода, но Сакура забеляза че Саске идваше към нея, той застана до нея гледащ я със серйозен поглед, Сакура и тя го гледаше учудено.
-Какво има, Саске. Попита го тя претиснително.
-Сакура, искам да поговоря с теб за нещо много важно. Отговори и Саске с, сериозен глас. Сакура се съгласи и те седнаха в хола.
-Сакура, нали днес чу заповедите на наказателите. Сакура само кимна, с сериозен поглед но и, претиснен.
-Искам, ако ти си съгласна де...да се омъжиш за мен. Сакура имаше чуството че целия свят се строполиса на нея, но се осъзна.
-Н-но, защо мен Саске-кун.
-Защото, на теб мога да ти имам доверие. Сакура си мислеше точно, за това дали го обича още или просто и е, безразлично и коя ли ще избере Саске за годеница и, майка на неговото дете.
-Какво има...не ме, обичаш ли вече?. Попита я, с сериозен поглед Саске.
-Не е, това но...само защото ми имаш доверие ли, ще се омъжиш за мен.
-Мисля че е това, за сега но ако се омъжим може би, ще те и заобикна. Сакура просто си наведе главата, без да и се виждат очите защото бяха леко насълзени но, тя се исправи отново.
-Да, съгласна съм...ще ти родя, наследник. Саске се, очуди от отговора и и, той се исправи.
-Благодарч ти, Сакура...ще говоря с Цунаде, да приготви всичко още утре. Сакура само кимна, в знак на съгласие и, леко се усмихна. След като свършиха с разговора си, те отидоха да спят. Саске си лежеше на леглото, и гледаше към тавана мислещ за утре, той не беше щаслив че ще му правят свадба, и че ще се жени за Сакура но, нямаше избор само на нея можеше да има доверие. Сакура също беше, в леглото си легнала по ребро леко, се свила и гледаше през прозореца луната, и си мислеше дали е взела правилно решение или не.
НА ДРУГИЯ ДЕН:
-ВИЕ КАКВО?. Издаде се шум от кабинета на, Хокагето.
-Да, Цунаде решихме да се оженим. Отговори и, Саске. Хпкагето само седна на стола си и, погледна към Сакура която стоеше до Саске.
-Добре тогава...каква церемония да е голяма, или скромна. Попита ги тя с усмивка на лицето.
-Колкото си може да, не бъдем много хора. Саске каза, стодено. Сакура го гледаше и само се съгласяваше с, решенията на Саске.
-Добре тогава, елате тук отново след 4 часа, отидете сега да се приготвите аз, ще приготвя всичко и всички. Те кимнаха и излязоха от, офиса на Хокагето. Саске и Сакура бяха вече в апартамента.
-Сакура, имаш ли някой по иступани дрехи на, баща си. Провикна се Саске от стаята си.
-Да, ей сега ги нося. Сакура почука на вратата му, той отвори и беше по хавлия, вързана от кръста надолу. Сакура се исчерви подаде му бързо, дрехите и влезе в своята стая. Сакура затвори вратата, потпряла се на вратата с оскорено дишане и си помисли. ''Боже така ли ще е когато се оженим''. Момичето реши да побърза че времето, си минаваше. Тя мина през банята след което, започна да си суши косата, извади от гардероба си една бледо розова, рокля дълга до под коленете и. Тя застана пред, огледалото погледна към леко розовия и гланц, протегна рака към него взе го, след като се погледна в огледалото взе с котрето си и сложи, нежно на усните си след като свърши тя леко се исчерви защото, никога не беше си слагала за пред хората гланц, а и този гланц даже не беше нейн а на майка и. Сакура се исправи от стола.
-Добре готова съм. Проговори си само момичето. Изведнъж се почука на вратата, тя тръгна към нея когато я отвори, Саске също не беше лошо облечен той беше, със тънка риза офицялен панталон и, имаше тънка веришка на врата си, с знака на Учиха. Саке също остана изненадан от вида на Сакура но не го показа пред нея.
-Е, ще тръгваме ли?. Попита я той тръгвайки.
-Да. Тя тръгна след него. След 20 мин. вече бяха там. Вътре бяха Наруто, Хината, Лии, Какаши, Неджи, Тен-Тен, и Цунадето с секретарката си.
-Так, днес сме се сабрали да осъществим тази двойка. Хокагето започна церемонията.
СЛАД ПОЛОВИН ЧАС:
Всички минаха и, поздравиха двойката слад което вече беше залез слънце. Саске и Сакура вече, бяха в апартамента си. Те се качиха горе Саске влезе в стаята на Сакура след като се проблякоха Саске в неговата стая, Сакура в неината. Сакура се исправи от леглото си на което, седеше Саске се преближи към нея, овиваики раката си около талията и, Сакура се изчерви леко. Той доближи лицето си към нейното, и Сакура нейното към неговото и се целунаха, Саске започна да сваля леко Сакура на леглото, тя вече беше под него, той започна да я целува по врата, и леко с рака започна да сваля едната презрамка на ношницата и, той се исправи за да саблече тениската си и, пак легна върхо нея, доближи се към лицето и, пак я целуна страсно на Сакура също и стана хубаво и се махна страха и, те поиграха с езиците си, след което Саске започна да я целува по врата, Сакура си сложи рацете на голият му гръб, Саске си исправи главата и я погледна в очите който и бяха леко насълзени. Саске започна да сваля леко ношницата и, тя се исчерви леко но му даде позволение, ношницата и вече беше свалена и остана само по гащички тя, постави рацете на гардите си и гледаше настрани с зачервени бузи, защото Саске я гледаше изненадено, явно не е претполагал че има толкова хубаво тяло. Саске протегна рацете си към нейните и ги махна от, гърдите и той започна да ги докосва а, Сакура само затвори силно очи и захапала долната си устна. След това Саске постави раката си на единия и крак и го дръпна за да може, да влезе между краката и Сакура се стресна малко защото назнаеше колко ще я боли. Саске започна да я целува и през, това време той проникна леко в нея Сакура си отвори очите ряско и от едното и око се слече една малка сълза, Саске започна да се движи малко по бързо Сакура само стискаше в раката си половинка от чаршафа.
СЛЕД ПОЛОВИН ЧАС:
Саске стана от Сакура и се запъти към банята, Сакура просто се сви на топка Саске свърши с душа той влезе в стаята беше само по боксерки, той забеляза Сакура как лежи свита на топка седна на леглото до нея.
-Какво има Сакура?. Момичето дори не го беше чула, че той беше влязъл дори че е седнал до нея. Тя се исправи овила се с чаршафа.
-Н-нищо...добре съм. Усмихна се леко момичето след като стана, от леглото и излезе от стаята запътваща се към, банята. Сакура се върна от банята, в същата си ношница тя видя Саске легнал с гръб към нея и, реши че е заспал загаси лампата и, легна до него също с гръб към него. Но той се обърна към нея предърпвайки към него, Сакура само си отвори очите широко без да каже нищо, Саске само осети че тя е учудена и, леко се усмихна, и така заспаха.
НА СУТРИНТА:
Саске се пробуди, когато напипа мястото на Сакура нея я нямаше. Той се исправи, когато се облече и, изми очите и зъбите слезе долу, нея я нямаше в хола затова реши да провери във, кухнята тя беше там подчти готова с закуската.
-А, ти се сабуди. Видя го Сакура.
-Аха...тук охае вкусно.
-Благодаря е заповядай. Покани го Сакура да закусят. Те закусиха Сакура раздигна масата исчисти масата и тръгна, нагоре към стаята им за да я оправи, но Саске я последва, те вече бяха в стаята Саске седна на дивана който беше, в стаята им и гледаше Сакура как расчиства.
-Днес какво ще правим?. Попита я той.
-Незнам но аз имам, да ходя до магазина. Отговори му момичето.
-Е, добре тогава щом имаш какво да правиш днес аз ще изляза да тренирам, защото след две седмици ми е, мисията с АНБУ. Сакура щом чу това се спря и си наведе главата, Саске я забеляза и тръгна към нея.
-Благодаря ти. Чу се глас зад нея и, тя веднага си спомни случката преди, 3 год. тя се обърна към него с насълзени очи,
-Благодаря ти, че реши да ми родиш наследник...и, за това че знаеш че не те обичам толкова силно колкото ти мен но, все пак ти пак се съгласи да се омъжиш за мен. Сакура не каза нищо тя просто, мълчеше и сълзите и се стичаха. Саске излезе от стаята и, след това през изходната врата. Сакура чу как затвори външната врата и, се слече долу на земята с по висок тон на плач.
-ЗАЩО, защо...трябва да се случва това на мен. Тя продължаваше да плаче но след, няколко минути се осъзна и започна да си доисчиства стаята им, тя му пренесе дрехите в неината си стая защото, все пак вече спяха заедно. Сакура след половин час вече беше готова с, къщната работа и излезе от къщата и се запъти към магазина. Но тя видя че се заоблачаваше и, реши да побърза преди да е, заваляло дъжд. Сакура свърши с покупките но, навън вече валеше леко тя реши все пак да тръгне. Сакура точно посредата на пътя я хвана, най-големият дъжд тя се чудеше за Саске дали се е прибрал затова реши, да отиде да види дали е на поляната която той тренираше. Тя вече беше там но, него го нямаше затова бързо се обърна и си тръгна, тя вече беше близо до апартамента си, когато вече беше пред вратата си Саске и отвори преди да почука, той я дръпна бързо навътре и, затвори вратата.
-Къде ходиш толкова време. Повиши и тон Саске.
-Б-Бях до магазина. Оплаши се Сакура от сериозния поглед на Саске и повишения му тон.
-Толкова време се хубиш до този проклет магазин.
-Не, отидох да видя дали си се пребрал.
-Е, виждаш че съм тук. Саске и повиши по висок тон. Сакура се обърна, нервно и отиде в кухнята да приготвя, вечерята. Тя свърши с готвенето, сложи вечеря на Саске след което се къчи в стаята си. Саске забеляза че вечерята е готова но, видя че само на него му е сложила храна. Той се качи също, когато отвори вратата Сакура беше само по хавлия с гръб към него.
-Ох, боже какво правиш тук?. Стреснато и леко нервно попита Сакура.
-Защо си сложила вечеря само за мен?. Попита я сериозно момчето.
-Защото аз не съм гладна затова. Саске се доближи и се, хвърли на леглото.
-Тогава и аз, няма да ям.
-Как, така няма да ядеш.
-Ето така.
-Право каквото, искаш. Тя се обърна и тръгна към вратата но, Саске я хвана за раката и, застана зад нея близная по врата.
-К-какво правиш?. Попита го Сакура безсилна.
-Нали ми каза да правя каквото искам?. Той продължаваше да я целува по врата, след което тръгна да и, сваля хавлията но Сакура падна в краката му на колене потпряна на рацете си, с оскорено дишане. Саске се имихна дяволски и се наведе, и я взе на раце като булка.
-Какво правиш?. Попита го момичето изненадано.
-Сега ще видиш. Той я постави на леглото в, легнало положение и, той върху нея.
-Но, аз не иск. Беше прекъсната от целувката на Саске, той махна кърпата от тялото и, започна да я пипа по гърдите целувайки я по врата и усните, той подхлузваше раката си от корема надолу и проникна в нея с пръст. Сакура само го целуваше по страсно и го претискаше към себе си. Саске спря и погледна Сакура.
-Нали, не искаше или така ми се чу. Сакура стана сериозна след което го бутна от себе си и, стана от леглото овивайки се с кърпата.
-Знаеш ли какво, Саске-кун...офф просто остави. Тя излезе от стаята и, влезе в банята. Тя пусна душа капките се, стичаха по нежното и тяло а, тя мислеики за случката от по рано тя одари стената с рака и си помисли, ''Подиграва ли се със мен, или се подиграва с това че го обичам...мразя го''. стекоха се сълзи от очите и. След няколко минути тя беше готова облече се в банята, защото Саске сигорно пак щеше да направи нещо подомно като одеве. Сакура влезе тихо в стаята видя че Саске беше легнал по гръб и заспал дълбоко, изглеждаше че ги е чакал но не оспя да издържи и, заспа беше си саблекал дрехите беше само, по боксерки Сакура се изчерви но загаси лампата и легна леко със, гръб към него и така заспа.
maradeni123- Новак
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|