Stick with me

sakura-chan--- Нед Ное 27, 2011 3:41 pm

Фика не е мой,но страшно много ми харесва и реших да го постна и тук.И без това форума е много хубав, потребителите да се изкефят на нещо свежо!

Първа глава:Газ до дупка

Нощ беше паднала над Коноха.Вече почти всички бяха легнали в леглата си,топли и удобни.И дори не предполагаха,че двама от членовете на Акацки вървяха по пустите улици.
-Мисля,че трябва да побързаме,хмм.-каза Дейдара докато пъхаше ръката си в чантата с глина,която висеше на гърба му.-Джинчуурикито би трябвало да живее в онзи апартамент,но лампите все още са включени-той погледна към Тоби,който вървеше зад него-Как мислиш?Дали трябва да се “самопоканим”,хмм?
-Какво имаш предвид,семпай?Да взривим предната врата?Това няма ли да привлече твърде много внимание?

Дейдара удари Тоби по главата.

-Току що провали яката “аз съм ЗЪЛ”реч-изръмжа той и скръсти ръцете си.-Разбира се,че няма да влезем с моите експлозиви,хмм.Това със сигурност ще привлече твърде много внимание.Не,имах предвид да разбием ключалката и да нападнем изненадващо Джинчуурикито,хмм.Как ти звучи това?

-Тоби обича повече нещата с експлозиви-сви рамене той.

-ТОБИ!!!
Дейдара удари отново съотборника си по главата,карайки го да извика от изненада.

-Това не беше много мило от ваша страна, семпай.-намуси се Тоби докато се отдалечаваше на безопасно разстояние от убийствените удари на Дейдара.
Същият потрепери от гняв,след което тръгна по железните стълби,които водеха към апартамента на Джинчуурикито,а Тоби го последва спазвайки известна дистанция помежду им.

Дейдара се наведе към ключалката, изучавайки я известно време,след което се изправи и срещна погледа на съотборника си.

-Може ли семпай да се справи с ключалката?-попита Тоби накланяйки леко главата си
на една страна.

-Разбира се,че мога,хмм.Тя е стара и раждясала-въздъхна Дейдара,след което наведе главата си напред и поради някаква странна причина започна да рови в косата си, очевидно търсейки нещо.След малко извади едната си ръка,в която се видя една фиба.Тоби отстъпи леко отвратен.

-Твърде къса…къде по дяволите сложих дългата…?-мърмореше си Дейдара докато търсеше.След известно време намери фибата,която се вписваше в описанието за по-дълга и я пъхна в ключалката.След което внимателно я завъртя няколко пъти,за да отключи.Това му отне около две минути ,след което той отвори вратата,слагайки пръст пред устните си,за да покаже на Тоби,че трябва да пазят тишина.

Те влязоха вътре проправяйки си път към малък коридор,който пък водеше към три еднакви врати.Дейдара спря и се огледа.

Тоби го бутна и Дейдара залитна напред възвръщайки равновесието си точно на време,за да не падне и да издаде присъствието им.Обърна се и изгледа с убийствен поглед Тоби.

-За какво по дяволите беше това-изсъска на съотборника си,който не отговори,а само посочи пода,точно пред вратата в ляво.Дейдара проследи пръстта му и видя лъч светлина идващ изпод вратата.

“По дяволите прав е,хмм”-помисли си той,кимна към Тоби и двамата се приближиха към посоченото място.

-Добре,ето го и плана-прошепна той-Ти отваряш вратата,аз влизам и хвърлям няколко от тихите димки.Ако имаме късмет Джинчуурикито ще изпадне в безсъзнание,ако ли не то поне дима ще ни даде предимство,хмм.Съгласен?

Тоби кимна.
-Тогава…едно…две…три…хайде!

Тоби отвори вратата и както планираха Дейдара хвърли няколко от глинените си буболечки,които експлодираха с меко”пуффф”,но нанесоха доста сериозни повреди на стаята.Той чу вик от изненада.Обърна се към Тоби и кимна с глава.Съотборника му улови знака и влезе,държейки кунай пред себе си,след което изчезна в дима.

Дейдара също пристъпи в стаята чудейки се дали някой е забелязал експлозията.Чу някакви заглушени звуци идващи откъм ляво,които го накараха да повярва,че Джинчуурикито е избягало в тази посока и е влязло в битка.Той въздъхна и тръгна натам,за да помогне на Тоби.

Скочи между двамата точно,когато Джинчуурикито щеше да удари съотборника му в лицето.Тогава почувства кракът на Тоби върху гърба си,разбра какво ще последва и за да му помогне се сви в коленете,след което съотборника му се оттласна и скочи право срещу Джинчиуурикито събаряйки го на пода.

В този момент Дейдара забеляза,че в стаята има и някой друг.Той се завъртя на място и почти избегна жестокия удар идващ към него.Но не успя напълно.Ритника се сблъска с дясната му ръка,която се счупи,и го отблъсна с такава сила,че Дейдара излетя към стената,блъскайки се тежко в нея.

Пушека беше все още гъст и той не можеше да разбере как изглежда противника му,но все пак забеляза,че е по-нисък от него.

-Тоби-извика той,задържайки вниманието си върху врага.-Хвана ли го?

-Да!Семпай... добре ли си?

Дейдара си направи заключение,че съотборника му и Джинчиуурикито са в най-далечната лява част на стаята,което вероятно беше на няколко крачки от него самият.

-Тук има още някой,хмм-викна той в отговор докато започваше да оформя нов план в главата си.

-Не прави никакви неочаквани движения ще използвам глина тип Ц3.

Той бръкна с лявата си ръка в чантата си и остави устите на ръцете си бързо да изядат малко глина.Тогава врагът му скочи към него и Дейдара установи,че още един такъв удар ще реши битката и то не в негова полза.Той се наведе и ритника,който беше предазначен за лицето му пропусна целта си на сантиметри.След това смеси малко от глината,която ръцете му бяха замесили,с чакрата си.

-Започвам!Изкуството е експлозия!-извика русокосия член на Акацки и хвърли няколко глинени сфери към врага.След това побягна към мястото,където си мислеше,че е Тоби.

-Тоби!Вземи Джинчуурикито и се махай от тук!-изкрещя той и скочи към прозореца,разбивайки стъклото.

Той се приземи и силна болка премина през дясната му ръка,което го накара да проклина тихо.Без да се двоуми се огледа и видя,че Тоби се приземи на улицата до него,носейки Джинчуурикито на гърба си.Дейдара му направи знак с ръце и погледна нагоре.

-Катсу!

Огромна експлозия раздели апартамента от останалата част на сградата и се разпръсна над голямо пространство,събуждайки по-голямата част от селото.Двамата членове на Акацки започнаха да бягат,търсейки изход от Коноха.

-Извинявай за експлозията,хмм-извика той към Тоби,който беше на няколко крачки зад него.-нямах достатъчно време,за да я направя по-тиха.

sakura-chan--- Нед Ное 27, 2011 3:52 pm

Втората част на първа глава.

За негова изненада Тоби само сви рамене без да отговори и Дейдара му хвърли объркан поглед.

-Какво има Тоби?-попита го той,избягвайки някакъв кунай хвърлен от пазачите на портата.Дейдара хвърли в отговор,без да се замисли, няколко глинени бомби,след което те избухнаха,разбивайки огромната порта.

-Обикновено винаги критикуваш това,което кажа или направя,хмм!

Изведнъж Дейдара замръзна осъзнавайки какво беше станало.Итачи не беше ли казал нещо от рода на това,че Джинчуурикито било ''нинджа номер едно в изненадите''? Той се загледа подозрително в съотборника си.

-Добре ли си Тоби,хмм?-попита го той намалявайки скоростта ,с която се движеше.Те бяха почти навлезли в обсега на гората и Дейдара искаше да се увери,че този,с когото пътува, е Тоби,а не Джинчууурикито.

Тоби погледна към него за секунда,след което кимна с глава,но все още не казваше нищо.Поклинайки вътрешно и поглеждайки отново напред Дейдара въздъхна и затвори очите си.''Предполагам,че нищо не може да се направи по въпроса,хмм.''-помисли си и се обърна скачайки на дървото до него и поглеждайки към Тоби.

-Спри да си играеш игрички с мене все едно съм дете,по дяволите!-каза той и скочи към Тоби.Момчето не успя да реагира навреме и Дейдара го удари в лицето с ритника си,забивайки го в земята. Удърът не беше достатъчно силен,за да изпадне в безсъзнание,но все пак достатъчен,за да го накара да изпусне Джинчуурикито.

Когато облакът прах се разнесе,Дейдара видя това,което вече очакваше,русото Джинчуурики седеше на земята и с едната си ръка внимтелно опипваше бузата си,а другата беше свил в юмрук.А Тоби лежеше на няколко крачки от тях.

Дейдара се подсмихна,когато видя ядосаният поглед,който врагът му му хвърли.

-Мислеше,че можеш да ме преметнеш,така ли,хмм? -засмя се той. -..Идиот такъв!О,да не би да те ядосах?Какъв срам,хмм.До колкото знам ти не можеш да контролираш този звяр в тебе.Това е добре.-усмивката му се разшири-Това ще направи нещата още по-лесни за мен,хмм.

-Не те ли е грижа за партньора ти!-каза Джинчуурикито докато се изправяше,свил двете си ръце в юмруци и целия треперейки.-Мога да го убия точно тук и сега.

И за да подкрепи думите си взе кунай , опря го в гърлото на Тоби,който беше в безсъзнание и погледна заплашително към Дейдара.

-О,виждам.-въздъхна той-Ами давай.Не давам и пукната пара за тоя глупак.Така ще е по-добре,както за него,така и за мен.

Това изглежда ядоса врага му още повече.

-Как може да кажеш такова нещо!-изръмжа оставяйки Тоби на земята.-КАК МОЖЕШ ДА КАЖЕШ ТОВА?КАК?

Дейдара се разсмя още по-силно.

-Как мога да кажа това,хмм?Ами,ей такаТози глупак не значи нищо за мен. - oтвърна той,посставяйки внимателно лявата си,здрава ръка в чантата с глина,гледайки Джинчуурикито и говорейки.- Работата в екип не струва.Аз предпочитам да работя сам,хмм.- каза той хилейки се.- Ако работя в екип с някой странно как,но този някой винаги свършва взривен на парчета от мен,хмм.Всъщност никога не съм харесвал съотборниците си.

Джинчуурикито изръмжа от гняв сочейки Дейдара с пръст.

-Ще те накарам да си платиш за това,което направи на Сакура-чан!Ще те НАКАРАМ!

Точно тогава чакра започна да излиза от всяка една част на тялото му.Дейдара се ококори за момент преди да отстъпи малко назад.”Това е чакрата на Кюби” помисли си той докато гледаше как тя заобикаляше Джинчуурикито” Не мислех.че ще използва силата на лисицата-демон толкова скоро,хмм…но за всеки проблем си има решение…

Той се подсмихна на разстроеното Джинчуурики и тогава почувства,че глината в ръката му беше готова.

-Какво ще кажеш да придадем малко живот на това парти,хмм?-попита той след като скочи от клона на който стоеше.С края на окото си видя тънка армия от глинени мравки,които бяха достигнали тялото на Тоби и се грижеха за това да го отнесат бързо на безопасно разстояние от там.Той се ухили.

-БУМ!-каза Дейдара и хвърли няколко глинени куная към противника си.За негово удоволствие те се забиха в земята около Джинчуурикито,а единия даже - в крака му-КАТСУ!

Силна светлина последвана от огромна звукова вълна се завъртя около Дейдара, карайки го да скочи назад и да си намери прикритие.Когато треперенето спря той погледна иззад дървото,където се беше скрил.

-По дяволите!

Джинчуурикито стоеше в средата на огромен кратер.Дишаше тежко и едновременно с това гледаше към Дейдара с убийствен поглед.Нинджата от Акацки преглътна,когато видя пурпурния цвят,който бяха придобили ирисите на врага му.Също така забеляза и,че чакрата бе започнала да придобива формата на Кюби и завършваше с…

“Три опашки…това е лошо,много,много лошо,хмм”

Тогава откъм дърветата се чу глас,който накара и двамата нинджи да се огледат и видят жена бягаща към тях.Тя имаше розова коса и носеше червено горнище без ръкави и къса пола с панталонки под нея.Изглеждаше много наранена.Дейдара забеляза дълга прогорена рана от лявата страна на лицето й.Погледа му премина по нататък през нея и той забеляза,че всъщност цялата й лява страна беше ужасно обгорена.След това се изпълни с предчувствие за това,което беше станало.

-Наруто!Наруто спри!Не си заслужава,моля те спри докато можеш!-тя спря на няколко крачки от момчето с демона и погледна към Дейдара с убийствен поглед.-А ти!-изсъска тя-Нека да се изясним.Не съм свършила с теб.

Пурпурната чакра бавно започна да се връща обратно в тялото на момчето с демона.

-Бих искал да остана още малко и да се насладя на шоуто-ухили се Дейдара-но трябва да тръгвам,хмм.Той се огледа търсейки тялото на Тоби и едновременно с това бързайки да измисли план,но не успя на време.

Изведнъж около него се появиха сякаш сенчести клонинги,които изглеждаха точно като Джинчуурикито и скочиха към него,всички с ритници напред,готови да удрят.

sakura-chan--- Пон Ное 28, 2011 8:29 pm

Някой следи ли този фик?

sakura-chan--- Вто Ное 29, 2011 1:20 pm

Трета част на първа глава!

“Какво по дяволите?!Откъде се появиха тия?”мислеше си Дейдара докато се опитваше да избегне атаките им,но дясната му ръка не го слушаше и затова движенията му бяха затруднени,а в следствие от това пък всяка една част от тялото му беше ударена.Нищо не беше пропуснато.Последния клонинг го удари в коремната област карайки го да се свие,кашляйки кръв.Той пробва да сдъвче малко глина с двете си ръце,но установи,че те бяха счупени.

-Наруто!Не го убивай!Той може да ни потрябва!-извика розовокосото куноичи при което Джинчуурикито се загледа в нея-Трябва да разберем къде е тяхното скривалище… ако го убиеш може би никога няма да узнаем.

Дейдара стисна зъби от безсилие,знейки че не може да направи нищо и надявайки се,че няма да го измъчват по пътя към Конохагакуре или,че ще си променят плана.Той затвори очи опитавайки се да пренебрегне болката,но не успя.Бързо установи,че няколко ребра и капачката на коляното му бяха счупени също така и,че дишаше трудно.

Опита се да се изправи на колене,но вместо това отново падна на земята,гледайки свирепо двете нинджи пред него.

-Сакура,Тсунаде-баачан ми даде тези в случей че намерим някoй от Акацки-каза Джинчуурикито на куноичито,ровейки в чантата си.Момичето се приближи към него-и за изненада на Дейдара-започна да търси заедно с него.Фактът,че те изглежда съвсем бяха забравили за него го караше да се побърква.

-Ехо!Знаете ли аз още съм тук,хмм!-извика намръщено към тях,но те не му обърнаха внимание.

-Намерих ги!Ето виж!-каза Джинчиуурикито изваждайки чифт белезници от чантата си. Те изглеждаха някак странно.Все едно бяха направени от стъкло или нещо такова и можеше да се вижда през тях.Розовокоската ги взе и се загледа в тях.

-Странно…имам чувството,че съм ги виждала и преди…но къде?

Русокосото момче до нея я погледна объркано.

-А сега какво?Просто ще му оковем ръцете ли?

Куноичито поклати глава.

-Той така или иначе не може да ползва ръцете си.Мисля.,че ще е по-добре да го заключим за един от нас…поне докато се върнем в Коноха,а когато това стане ще ги махнем.Въпроса е…кой ще се завърже за тоя идиот?

Дейдара започваше да се ядосва все повече и повече.На първо място стоеше факта,че Тоби го нямаше.На второ място-беше пребит от някакъв си крещящ идиот и на трето място-тия двамата говореха за него сякаш го нямаше,а ако имаше нещо,което Дейдара наистина мразеше то това беше да го пренебрегват..

-Нека да играем на камък,ножица,хартия-предложи Джинчиуурикито-Какаши-сенсей винаги прави така,когато трябва да реши нещо досадно.Хайде!Камък,ножица,хартия!

Сакура въздъхна,когато видя,че тя има камък,а Наруто хартия.-изглежда аз ще се жертвам..Мисля че ще е по-добре ако отидеш напред и обясниш на Тсунаде-сама какво е станало.Аз ще дойда скоро.

-Сигурна ли си Сакура-чан?Мога да остана докато навлезем в Коноха.Така ще е по-безопасно.-но куноичито поклати глава.

-Тсунаде-сама трябва да узнае какво се случи колкото се може по-скоро.Особено, защото ние сме замесени в експлозията в центъра на селото.Знаеш какво ще стане,ако тя разбере,че е пратила елитен спасителен отряд за едното нищо.

Джинчиуурикито преглътна и кимна.

-Тази идея не ми харесва Сакура-чан,но ще отида и ще изпратя малък отряд да ви пресрещне,колкото се може по-бързо,съгласна?

Куноичито кимна.

-Да,а сега тръгвай!

Той изчезна с меко”пуффф” и и Дейдара останаха сами.Тя му се подсмихна.

-Е,господин изкуство-каза куноичито докато се приближаваше към него.-Ако бях на твое място не бих правила никакви резки движения , нито пък бих се опитала да избягам.

Тя сложи белезниците около китките им като хвана не особено внимателно дясната му ръка и преди да ги заключи го погледна предопредително.

-Ще излекувам някои от по-тежките ти рани колкото да можеш да ходиш,тъй като нямам намерение да те влзача през целия път.Не обърквай нещата,ясно?

Дейдара кимна и куноичито въздъхна.

-Добре да започваме-и заключи белезниците.За момент нищо не се случи,а те стояха загледани с очакване в тях.

Тогава изведнъж белезниците започнаха да свети.Розовокоската извика,а Дейдара преглътна,докато гледаше как стъклото около китките им се стопяваше и съединяваше с кожата им,свързвайки ги.Тогава странно неуписуемо чувство премина през тях.След което и двамата ахнаха,когато видяха,че чакрата им се смесва.

“По дяволите!Това не са обикновени белезници” помисли си Сакура,когато силна болка започна да я залива откъм тях.”Чакай малко това не са ли онези за които Тсунаде-сама ми каза?”

-----------------СПОМЕН-----------------

-Сакура,идваш точно на време.Седни искам да ти кажа нещо важно преди да отидеш на следващата си мисия.

Розовокоската седна на стола пред бюрото на Хокагето.

-Разбира се,Тсунаде-сама.Какво има?

-Свързано е със специален чифт белезници,които намерих в дъното на бюрото си по-рано.-обясняваше Тсунаде докато ровеше из голямата купчина от хартия и разни други неща пред нея.- Това е малко странно за мен,но след катопрочетох няколко книги… А! Намерих ги!

Тя държеше чифт стъклени белезници,които блестяха на слънчевата светлина,в ръката й.Сакура се наведе напред,за да ги види по-добре.

-Изглеждат крехки-отбеляза тя при,което Хокагето се подсмихна.

-Това не е стъкло,Сакура.Нали си виждала огърлицата,която Наруто носи?-момичето кимна и тя продължи-Тези белезници са направени от същия материал,но в друг цвят. Точно както огърлицата на Наруто така и този камък има специални особености.Аз самата не знаех за тях докато не прочетох тази книга:”Чакра камъни”.

Сакура се изкашля небрежноТсунаде повдигна веждата си,но не каза нищо.

-Този камък се стопява и се слива с кожата на този , който носи тези белезници.Така се формират белезници от чакра система.Ако оковеш крадец или убиец с тях ще можеш лесно да изтеглиш чакрата им и те няма да могат да напраявят нищо,за да те спрат.

Сакура кимна.

-Звучи полезно.

-Така е.Има само едно условие.

-И то е?

-Никога да не се използват върху двама души едновременно.Това се казва в книгата.Не съм много наясно какво може да се случи , ако ако стане това , но е казано ясно и точно да не се прави това.Ето на тази страница:

“Никога не използвайте белезниците за да оковете един човек за друг.В противен случей може да има тежки последствия и за двамата и дори може да се стигне до смърт.”

-------------------КРАЙ НА СПОМЕН-----------------

Тя погледна към Дейдара шокирано,а той й отвърна с изражение близко до тотално паника.След това нова вълна от болка ги заля и Сакура изкрещя,а Дейдара падна на земята трeперейки.Малко след това беше последван и от момичето.

-По дяволите-мърмореше тя докато й причерняваше пред очите-това въобще не е добре.

Тогава черна завеса падна пред очите им и те се почувстваха замаяни.Преди да се усетят бяха изпаднали в безсъзнание.

Sponsored content

Stick with me

Stick with me

Re: Stick with me

Re: Stick with me

Re: Stick with me

Re: Stick with me