Сасусаку (последният истрел)

Здрасти, знам че Сасусаку фиковете вече са банални и изчерпани , но просто исках да опитам и аз да напиша нещо такова като за начало.

Хмм…Здрасти казвам се Сакура Харуно и съм на 23.Имам светло зелени очи , но само когато съм спокойна.Когато се ядосам лицето ми става червено като костюмът на дядо Коледа , а очите ми стават много тъмно зелени.А сега ще ви кажа нещо странно , но е истина, аз имам розова коса до кръста.Но никога не я оставям пусната , пречи ми.В повечето пъти я държа вързана на конска опашка или кок. А когато ми остане време сутрин я сплитам….Какво друго да ви кажа за себе си???
А да , аз работя за ООН, или по точно към криминалистката и екипът обучаващ новите ни попълнения.Работата е лека , но понякога не те оставят да изпиеш и едно кафе, има случаи, от които не може дори да мислиш за друго освен за тях.Това са едни от най-ужасяващите убийства, с които един криминалист може да се срещне.Но освен това от работата ме местят постоянно от град на град.Тази седмица трябва да замина за село на име Коноха за да се срещна с двама лекари, които са намерели свой пациент с прерязано гърло в контейнер за клинични отпадъци…Е не зле да си приготвя багажа, все пак там трябва да остана месеци, за да свърши следствието.Мисля да си сложа и някои по нормални дрехи, за да мога да се разхождам по улиците без хората да ме гледат така все едно съм ненормална…Сложих една рокля и едни сандали, също така и няколко чифта дънки , няколко блузки, бельо, а най-отгоре работните дрехи и медицински ръкавици.

Денят на тръгване

Аз станах рано и тръгнах към щаба за да мога да подготвя още някои работи , като взимането на пари за "операцията". Също трябва да избера екипа си от полицай, които да наглеждат сградата , за да няма гафове след това.Исках и да се видя с шефа, за да мога да си взема отпуска след тази задача.

Тръгване

Отидох до бронирания, масивен, черен джип с бяла емблема на ООН и знамето на Япония.Огледах го от покрива до гумите, но след това се примирих и влязох от дясната страна и изчаках шофьорът да качи багажът ми, и да седне отново до мен.Винаги ми е било неприятно да се движа с такава голяма и задушна машина, но това бе задължително, за да се пазим при нападения ни казаха шефовете.Според мен това са пълни глупост и пилеене на пари, нищо повече.Но както си се замислих, така и нахалният шофьор ме изкара от мислите ми:
-Г-це Харъна, ако не възразявате, трябва да тръгваме!-каза ми той, повече като заповед, отколкото като….не знам…въпрос или молба.Но и аз няма да се правя на миличка:
-Ами , тръгвай , не е моя работа да карам, така че…-не довърших изречението, защото той май се ядоса и отсече:
-ДОБРЕ!!!-беше много смешно какъв цвят доби, приличаше ми на изгнила ябълка, защото беше чернокож с дълга до раменете черна коса, която също така беше сплетена на много малки плитчици.Имаше и месести устни , както повечето чернокожи, също така и голям нос.Очите му бяха катранено черни и малки, наподобяващи маслини…Но от толкова много мислене ми се доспа, а пътят беше дълъг и нямаше нищо лошо да поспя малко…Когато се събудих видях , че все още не бяхме стигнали, но ако това , което се виждаше на малкият сив джипиес, щяхме да стигнем в Коноха за 20-30 мин.
Погледнах в огледалото за задно виждане и забелязах , че другата кола на ООН е зад нас и ни следва.С нея пътуваха колегите ми , те бяха доста по дълго от мен в ООН, но не бяха по възрастни от мен, поне не всички:
-1.Сай-178см , 63 кг, черна коса и очи, 24 години.-Приятен младеж и е много добър в работата си, той е в отдел предумишлени убийства.Работили с ме няколко пъти заедно, но се сприятелихме.
-2.Неджи Хюга-180см., 69кг. , кафява коса, бели очи, 26години-за него не знам нищо , не сме работили заедно, но съм чувала , че е прецизен и услужлив.
-3.Тцунаде-190 см, 60 кг., руса коса, кафяви очи,
След 20 мин стигнахме до Коноха.Наистина беше красиво, пролетта тук е подранила и сакурите са се разлистили…
-Хей, Сакура-чан!-извика след мен Тцунаде и дойде до мен.-Сакура –чан, искаш ли да отидем до местопрестъплението и да огледаме докато другите се настаняват по квартирите.Чудех се дали да приема, но така и така утре ще е много оживено и няма да мога да разгледам всичко хубаво:
-Добре, ей сега идвам само да си облека работните дрехи-казах и отидох да преоблека.След 5 мин бях готова и тръгнахме с моята кола.Тя е черна , БМВ .
Докато карах си говорихме за отбора и за преместването и окончателно в този щаб.Тя нарочно искаше да я преместят тук , защото е по спокойно , а и няма натоварени дни както в Токио . Може би и на мен ще ми разрешат да се преместя тук за постоянно , но за това по-късно, а сега да се върнем на случая, защото и без това пристигнахме.
Когато отидохме до пазача на местопрестъплението и му показахме значките си, а той ни каза, че са заловили някакво момче да влиза в болницата .Хвана ли са го ,но искат ние да го разпитаме.
Влязох в залата за разпити и видях някакво момче с гарваново черна кос и очи.Беше с черни дънки и кожено яке.Явно беше богаташ.Той ме изгледа студено и аз започнах да говоря:
-Саске Учиха, какво си правил тук вчера на обяд???-той ме погледна , после се усмихна дяволито:
- Ще ти кажа ако при всеки отговор , сваляш по една дрешка! И как ти е името?-той изглеждаше сериозен, затова му се усмихнах и съставих план , как да го изиграя:
-Сакура и приемам.Е, отговори ми!-заповядах аз
-Добре. – и той ми разказа как вчера , се е блъснал в камион и за това е идвал към болницата, аз не му повярвах и за това проверих и се оказа истина.Исках , не исках си съблякох горнището, но аз нямах повече въпроси и затова му казах да си тръгва.Преди да излезе от стаята той ми каза:
-Ако искаш да излезе звънни ми на 555-136-754 !-аз малко се учудих и сепнах , но не знам защо му отговорих:
-Добре, непременно.-той ми се усмихна загадъчно.

След 20 мин на местопрестъплението

Ние с Тцунаде разглеждахме трупът , но аз забелязах нещо странно.Мъжът беше с обица на езика, по което се съди , че мъжът може да се е дрогирал и самоубил, но това не може да се е случило, защото оръжието на убийството го няма напомни ми колежката ми.
След още час, вече бяхме прегледали абсолютно всичко и бяхме много уморени, затова Тцунаде се прибра, а аз отидох на стрелбището да се разтоваря малко.Там нямаше много хора защото все пак бе 11.20 вечерта, но едно лице ми привлече погледа, това беше Саске Учиха.Не знаех , че работи в ООН.Той ме забеляза и ми се усмихна, след което ме повика при себе си и ми каза , че иска да види как стрелям.Аз му казах просто:
-Мога повече от теб!!-което май го подразни и направи една такава физиономия, не можах да сдържа да не се изсмея.След като се поуспокоих и стрелях.Уцелих точно в сърцето на гумената кукла, което го учуди .След това той стреля но не уцели право в сърцето , а малко по настрани и аз казах:
-Казах ти , че съм по добра от теб нали?-беше ми много забавно да го дразня, а той беше много сладък като се мръщеше.Той се направи , че не чу този коментар и пак попита:
-Искаш ли да излезем?-пак гледаше дяволито, но този път и някак невинно, като малко дете , което иска да си вземе бонбон.Наистина го харесвам , но просто не знам.И каквато съм си проста изтърсих едно:
-Да, с удоволствие.-мале колко съм тъпа, крещях си вътрешно аз.
-Добре, ще те взема утре в 20.00 часа от болницата.Ок?-попита той спокойно, все едно тукощо си поръча пица,а не ме покани на срещта.
-Ок.-отговорих аз и останах на мястото си половин час , след като си тръгна.
Сутринта станах рано и се огледах, не си бях в нас, но вече бях свикнала с това, бях в квартирата , която ми дадоха.Тя се състоеше от три стаи: кухня ,спалния и баня с тоалетна .А в малкото коридорче след входната врата имаше малка тоалетка с огледалце , а до нея имаше средно голям шкаф за обувки.Кухнята не беше от най поддържаните , имаше мухъл по тавана, а по пода имаше повече прах от колкото по стар антикварен магазин, май ще трябва аз да почистя и пооправя малко и без това нямах много работа днес, ще отида по късно до базата, за да подам документите си преместване в отдела на Коноха.Исках да съм тук по много причини, като това, че е по спокойно и няма нужда да се притеснявам, кога ще ми прекратят почивката , защото нямат хора или да ме викнат докато съм насреща, повярвайте случвало се е .
Е както се бях замислила стана 7 часа и беше време да се приготвям за срещата ми със Саске.Той беше приятен, но много се надуваше и се правеше на прекалено интересен, което леко ме дразнеше.Мисли си , че целият свят е в краката му и че може да го контролира.Но иначе е готин, може и да се получи нещо между нас.
Аз доста бързо избрах какво ще облека, нещо което малко жени могат да направят.Облякох една пола малко над коленете в бледо розов и един черен потник с големи розови букви, които изписват “KISS MY”, а за отгоре си взех едно черно кожено яке.След 10-20 мин аз вече бях при болницата и преглеждах новите данни , които бяха открили колегите ми.Беше ми много интересно , когато разбрах , че Саске Учиха е главният криминалист занимаващ се с случая.Но тогава как така са го заловили да влиза в болницата и защо не е знаел тогава, че болницата е затворена.Имах много въпроси и малко отговори, но не за дълго.
Тъкмо се бях зачела и моят кавалер за вечерта , беше стилно облечен, както миналия път.Косата му беше щръкнала на зад , а дълбоките му черни очи бяха все така студени.Бялата му кожа , наистина подчертаваше всичките му хубави черти.В едната си ръка държеше червена роза, а другата я беше протегнал към мен:
-Е ще тръгваме ли, искам да те заведа колкото се може по скоро на най-хубавото място на света? (леглото ми)-попита той любезно и ми подаде розата, а аз му отвърнах:
-С удоволствие и благодаря за прекрасната роза, нямаше нужда.-след тези думи не знам защо, но се изчервих.А той просто се усмихна и ми отвърна:
-За такава красива жена, трябва да има и красива роза!-той не спираше да се усмихва, май го съдих прекалено жестоко, той беше мил и чаровен.Аз се бях замислила и неусетно се бяхме качили в колата му.Имаше хубава кола, сиво Ферари с кожена тапицерия и маркови гуми.
Аз се почудих къде отиваме и го попитах:
-Е къде ще ходим?
-В един ресторант за Рамен , най добрият..-каза той без да се замисли-А всъщност обичаш ли рамен?-попитаме след това и ме погледна малко тъпо , явно му стана неловко.Аз се засмях при това изражение и казах:
-Да. –той малко се успокои и се засмя заедно с мен.След 5-10мин вече бяхме стигнали да ресторанта.Саске слезе първи и дойде да ми отвори вратата и ми подаде рака.Наистина беше джентълмен и то от класа.Това много ми хареса, въпреки че малко ми беше странно.Вчера когато го разпитвах се държеше студен, а днес беше мил и чаровен.Но това в момента нямаше значение.Ние седнахме и аз си поръчах една средна купа рамен и една малка чашка саке, а Саске си поръча една голяма купа рамен с домати и една голяма чаша саке.Явно държеше на хубавият алкохол.
Започнахме да си говорим за случая и се оказа, че той просто е искал да ме пробва какво мога и затова е направил онова с катастрофата и болницата.Беше ми неудобно, аз го обвиних едва ли не, а той се оказа толкова мил и невинен.След дългия ни разговор по тази тема той попита:
-Е мислиш да се местиш нали, ако стане така може да дойдеш и да живееш при мен?-той ме погледна изпитателна, а аз просто седях и гледах тъпо, но после се осъзнах малко и се опитах да кажа:
-М-м-м-ного м-и-ло от т-твоя страна.-в края на изречението малко се овладях, но иначе като цяло май прозвучах като пълен идйот.
Той се усмихна мило и каза:
-Спокойно , това е чисто приятелско предложение!(да бе нали)-той наистина беше приятен човек и наистина много го харесвах, но дали той ме харесваше беше по уместният въпрос беше дали той изпитва нещо към мен.Не бях сигурна дали искам да знам отговора на този въпрос, но скоро щях да го науча.
Т ой започна да ме разпитва за мен и семейството ми, за живота ми в Токио и за други глупост , като защо косата ми е розова, защо са ме избрали за най добър стрелец и как така го победих , когато стреляхме снощи.На този въпрос аз му отговорих:
-Не знам, стрелянето ми е кат хоби.
- Хм , доста си добра, за да ти хоби, но сега не е време да говорим за това нали така?-попита ме той с дяволска усмивка.
-Да, но стана прекалено късно, ако искаш да си ходим?-казах любезно аз и изчаках за отговор.
-Да , права си, ще те закарам до квартирата ти ей сега.-каза той с леко недоволство и повика келнера, даде му пари и станахме от масата и отидохме до колата му.когато ми отвори и влязох в колата, а след това и той му казах къде е квартирата ми се заговорихме за условията в квартирите и как трябва да се поддържат.След 20 мин стигнахме до квартирата , но не знам защо, но не ми се искаше да оставам сама и го поканих да остане да спи тук.Той прие с много убеждения, но все пак прие.
Цяла нощ гледахме страшни филми, спомних си какво е да се държиш като тинейджър, колко е забавно да си просто себе си и да се държиш неразумно.
Да с него се чувствах в безопасност, все едно никой не може да ме нарани или докосне. И заедно с това хубаво чувство аз без да искам го целунах.Той имаше страхотен вкус, малко наподобяващ на домати и мента.Беше върховно и за бонус се целуваше много добре.